— Хайде, успокой се — опита се да я вразуми Конъл. — Тя не искаше да каже точно това.
— А какво, какво? — настояваше Нова.
— Тя не е споменавала, че ще се самоубие, нали? — каза Конъл. Истината бе, че и той се стресна от думите на Чироко, но скоро осъзна какво означават.
— Но тогава какво е имала предвид?. Обясни ми.
— Първо трябва да знаеш някои неща — започна Конъл. — Навремето, когато Чироко и останалите от „Рингмастър“ попаднали тук, Гея й предложила да стане на Магьосница. Чироко приела. Част от задълженията й — за това Гея си премълчала — засягали расата на Титанидите. Гея заличила вродената им омраза към Ангелите и спряла дългогодишната война между двете раси. Освен това така ги променила, че… ти знаеш ли как се възпроизвеждат Титанидите?
— Съвсем бегло.
— Добре. След като сексират отпред, женската снася полуоплодено яйце. Като ония в стаята на Адам. След имплантиране в задното влагалище яйцето се опложда от задния пенис.
Нова стисна устни, но успя да кимне.
— Етапът, който пропуснах, е Чироко. Без да се активила от слюнката й, яйцето никога няма да бъде оплодено напълно. Приумица на Гея. Преди време Титанидите организирали пищни фиести, за да реши Чироко кой да има бебе. Контрол на раждаемостта. Смазана от тази отговорност да бъде Бог за Титанидите, Чироко се пропила. Но не може да избегне задълженията си дори сега, когато копоите на Гея са все по дирите й.
Конъл забеляза в очите на Нова съчувствие и това го развълнува.
— Сигурно страшно й тежи.
— Изключително. Има неща, които не можеш и да си представиш. Гея държи Чироко в пълен шах дали някога ще я освободи от тази примка. Имам предвид, че смъртта на Чироко е гибел и за титанидската раса. Така че нейното собствено оцеляване е над всичко. Ето защо й се е налагало да прави някои… компромиси. Като например с мен, трябвало е да… — Конъл замълча за миг и преглътна горчилката. Има неща, които Нова няма нужда да знае. — През последните седем години на два пъти е изоставяла свои приятели Титаниди в беда, като е знаела, че няма да оцелеят, и всичко това защото не е имала право да рискува своя живот. В единия от случаите… знам, че се чувства като предателка. Някой ден може би ще предаде и мен, за да оцелее. Знам и го приемам. Нейното е жива мъка. Да оцеляваш на всяка, дори и срамна цена. Тук няма място за гордост. Чироко се надсмива над гордостта, но съм сигурен, че това е поза — тя държи на честта, но по свой собствен начин, който не винаги се покрива с мнението на останалите.
Нова го гледаше с напълно различни очи. Конъл се почувства неудобно. Изстрадал бе всяка дума. И му беше необходимо дълго, мъчително време за да ги изрече.
— Та аз се опитвам да ти обясня — продължи нерешително той, — че Чироко жадува да се освободи от тази отговорност. Тя копнее отново да отговаря единствено и само за себе си. И тя пак ще оцелява, пак ще е трудно да я убият, но дори да успеят, смъртта й ще бъде просто… нейната собствена смърт. Така, както става с всички ни.
— Да — отвърна Нова, все още с този странен поглед. — Разбирам.
ШЕСТНАЙСЕТ
Робин наблюдаваше през бинокъла първото предаване на детето. И готова за скок, не сваляше ръка от дръжката на вратата.
Вторият ангел се появи на мониторите преди половин час, от мрачните дебри на Кронос. Преди минути успяха да го видят и с очите си, след което го погълна още по-гъстата тъма над тях. Дори при максимално увеличение Робин едва различаваше двете фигури, а междувременно слушаше обясненията на Конъл.
— Вторият Ангел е на около петдесет метра зад тях. Сега се издига… приближава се. Първият се обръща. Предава бебето… добре, вторият го пое. Държи го по същия начин, като първия. Адам е буден. Той… той плаче.
Робин преглътна с мъка. Чу думите на Крис, но не се обърна.
— Първият сега се спуска. Той… Исусе!
— Какво? — подскочи Чироко. — Говори, Конъл!
— Той, хм… той просто се разпадна. О, направо експлодира. Сега летим през облаци от перушина. Костите и мъртвешките змии се разпадат… Вече нищо не виждам. След малко ще разберете за какво става дума.
Всички стояха в очакване. Робин наблюдаваше нарастването на дифузния облак, в който се бе превърнал Ангелът. Скоро бинокълът стана излишен. По самолета сякаш заудря градушка. Разкъсана мъртвешка змия увисна за миг на лявото крило, после изхвърча.
— Значи е номер — отбеляза Чироко. — Ангелите изобщо нямат намерение да се приземяват. Ако застреляме следващия, обесникът, който носи Адам, ще лети, докато пукне.