— Копелето се мята някъде на опашката ми — каза Титанидата.
— А? — долетя друг глас и той принадлежеше на Чироко Джоунс.
Значи Демона беше някъде близо до чатала му.
Конъл реши, че започва да откача. Скимтя, моли се, но не получи отговор. Нечувано: това добиче не би могло и само да издрапа по такъв склон, а то напук на всякаква логика се изкачваше, и то с двама човеци на гърба си, че и припкаше със скорост, с каквато Конъл се движеше по равното.
Що за животно беше тази Титанида?
Замъкнаха Конъл в някаква пещера. Една нищо и никаква дупка в скалата с размери три на дванайсет и височина на тавана три метра. Към нея не водеше никаква пътека.
Стовариха го, все така омотан в своя пашкул от въжета. Чироко го избута да седне.
— След малко ще ти се наложи да отговориш на няколко въпроса — заяви тя.
— Всичко ще ти кажа.
— Дяволски си прав — каза тя и се изкикоти, а после го фрасна по физиономията със собствения му пистолет. След опита му да протестира последва нов удар.
Чак след четвъртото халосване Чироко бе сигурна, че го е зашеметила. Би могла да удря и с приклада, но това означаваше да насочи дулото към себе си, а тя едва ли би доживяла до сто двадесет и три години, ако вършеше подобни глупости.
— Не биваше да ме нарича вещица — каза тя.
— Остави — обади се Кларинет. — Щях да го убия още в „Котката“.
— Да-а — Чироко приклекна, а раменете й се отпуснаха. — Знаеш ли, понякога се чудя дали е толкова хубаво да доживееш до сто двайсет и четири.
Титанидата не отвърна. Тя разхлабваше въжетата на Конъл и го събличаше. От дълги години беше с Магьосницата и познаваше добре настроенията й.
Стената в дъното на пещерата бе покрита с лед. Ала денят бе топъл, ето защо по каменния под се стичаше бистра струйка. Чироко коленичи до образувалото се езерце. Понаплиска лицето си, отпи. Водата бе ледена.
Много нощи бе прекарала тук Чироко, откакто нещата по пръстена се бяха забатачили. Инвентарът бе оскъден: по няколко одеяла и бали слама, две дървени ведра — за питейна вода и заместител на нужник. Единственият лукс бе опънатият между две греди хамак. Както и старата дъска за пране. При по-дълги престои Чироко опъваше въжетата пред входа на пещерата, за да улови сухите възходящи потоци.
— Ей, пропуснали сме нещо — каза Кларинет.
— Какво?
Титанидата й хвърли омачкания комикс от задния джоб на Конъл. Чироко го улови и за миг се загледа в действията на Кларинет.
Вече бе привързал голия културист към забития в пода масивен кол и Конъл седеше, съвсем безпомощен, със застопорени на около метър разстояние глезени. Сега Кларинет прикрепваше с широк кожен ремък главата му към кола.
Лицето със засъхналата по него кръв представляваше грозна гледка. Носът и лицевите кости бяха счупени, но челюстта май бе наред. Картинката се допълваше от набъбналите устни и очите като цепки.
Чироко въздъхна и се взря в парцаливия комикс, на чиято корица прочете „Магьосницата от Гея“ и видя стария си кораб „Рингмастър“ в предсмъртна агония. Въпреки че доста вода бе изтекла оттогава, мразеше тази гледка.
Книгата беше от луксозните, дето всички персонажи си имат имена, неподлежащи на промяна по желание на купувача. Повечето от четивата на Конъл позволяваха да прекръстиш на себе си главния герой.
Действащите лица й бяха познати. Тук бяха и Чироко Джоунс, и Джен, и Бил, и Калвин, и сестрите Поло, както и Кларинет и Люлчина песен.
И, разбира се, още някой.
Чироко затвори книгата и преглътна. После се изтегна в хамака и я разлисти.
— Нима смяташ да прочетеш това нещо? — запита Кларинет.
— Не може да се чете. Няма думи. — Всъщност Чироко никога не бе виждала книга като „Магьосницата от Гея“, но разбираше принципа й. Цветовете блестяха, потрепваха или искряха и мокрееха при допир. В мастилото бяха скрити микроскопични мехурчета и буквите придобиваха очертания при докосване. Звукови ефекти бяха изместили едновремешните „дрън-дрън“, „бум“ и „тряс“.
Диалогът бе дори по-нескопосан и от перченето на Конъл в „Котката“, така че Чироко предпочете само да разглежда картинките. Историята беше семпла.
Видя кораба си, как се приближава към Сатурн. После откриха Гея, гигантското черно колело в орбита. А след гибелта на „Рингмастър“ целият екипаж се появи във вътрешността на колелото след период на странни сънища. Пътуваха с цепелин, после плаваха с лодка по Офион, срещнаха се с Титанидите. По мистериозен начин Чироко се бе научила за пее на техния език. Групата се замеси във войната с Ангелите.