— Скоро ще сме при теб.
На връщане всичко мина гладко.
Валия се отби в гробищата, за да напълни с пръст голямата кожена торба. За всеки случай. Повечето от неизгорените трупове се превръщаха в зомбита и все пак друго си беше да се подсигуриш със земя от Белинзона — тя бъкаше от спори на мъртвешки змии.
Когато пристигнаха в Таксидо Джанкшън, наредиха труповете на земята като сардели и ги поръсиха с пръстта. И едно по едно новоизлюпените зомбита бяха окошарени.
Валия стоеше пред клетките и със задоволство наблюдаваше как урунгелите се щурат натам-насам и се удрят в стените.
Очакваше с нетърпение да види какво ги мори.
СЕДЕМНАЙСЕТ
— Това не ми харесва — потрети Конъл.
— Не умея да пилотирам самолет — каза Нова и закопча коланите на парашута си към осигурителното въже.
— Има нещо гнило — изръмжа той. — Не разбираш ли, че е опасно за Адам!
— Разбира се — сряза го Нова, която чудесно се владееше. — Но аз играя по твоите правила. Скачам, за да спася малкото си сестриче.
Конъл я изгледа продължително, после кимна.
— Внимавай. За бога, избягвай ударите! — предупреди той.
— Добре де, ще се пазя, но не за бога. — Нова отвори вратата, застопори я и стъпи на крилото. Скришом от Конъл се откачи от въжето и го прикрепи към парче плат върху ризата си. Ако мъртвешкият ангел изпусне брат… сестра й, Нова възнамеряваше да скочи след него. След нея.
Велика Майко, чуй дъщеря си и й дай късмет.
Тя погледна надолу и със задоволство отбеляза, че е просто внимава, а не се бои. Не се притесняваше, че ще падне, а че няма да улучи подходящия момент.
Държеше се здраво, докато Конъл маневрираше. Кръжеше толкова близо да Ангела, че Нова почти го докосваше. Тя стисна ножа си.
Ангелът-зомби обърна изпитото си лице към нея, загреба с едното крило и пикира право към земята.
Нова чу виковете на Конъл по радиото. Тя долепи устни до стъклото и също се разкрещя.
— След него, по дяволите! Хайде! По-близо, за да разпоря това пеещо псалми копеле!
Конъл го направи, но не толкова бързо, колкото й се искаше. Но въпреки това и се наложи да се държи и с двете ръце. „Инерцията, помисли си тя. Чувстваш се лек, но масата си е същата.“
Пикира с носа надолу, като постоянно намаляваше газта. И въпреки това скоростта растеше. Пак се доближиха в гръб до Ангела-зомби…
… който се обърна, презрително махайки с перата на опашката. Конъл се приближи, стрелна се нагоре и направи ляв завой…
… и Нова увисна, като единствена опора й бяха пръстите, а краката й се плъзнаха по прозрачната повърхност на крилото.
Конъл направи успешно салто-мортале, което за миг прати Нова в безтегловност, и тя успя да се изкатери, после пак натежа и видя, че се разминават с Ангела на милиметри.
Този път при лудешките маневри Нова се държеше само с една ръка. Конъл се изравни с похитителя на Адам и отново намали газта.
— Няма полза — отбеляза Конъл. — Почти го ударих.
— Знам — отвърна Нова и тръгна да се връщаше в кабината.
Конъл държеше края на осигурителното въже и изглеждаше ядосан. Понечи да каже нещо, но не успя. От уредбата прозвуча гласът на Чироко.
— Той все още се спуска, Конъл. Защо не се присъединиш към нас? — попита тя.
Когато се обърна, Конъл видя как флагманският самолет следва зомбито, което сега хвърчеше надолу с по-ниска скорост. И ги последва.
Ангелът се забрави — спря спускането си едва на километър от земята.
— Е, все пак опитахме — отбеляза Чироко. — Инак щяхме вечно да се упрекваме.
— Значи всичко е свършено? — попита Робин.
— Може и да е — отвърна Чироко. — Скъпи мои, шансовете ни да хванем Адам намаляха десеторно.
— Влошиха се — забеляза Нова.
— Да. А още по-лошото е, че ако мършата изпусне Адам, ние ще сме виновни. Нали ние го накарахме да се сниши…
— Трябваше да опитаме — вметна Крис.
Чироко замислено кимна.
— Приятели, току-що бяхме известени, че Гея няма да нарани Адам. Но е склонна да ни позволи ние да го убием от много ум. Така че хайде нагоре и дано това копеле ни последва.
Сториха го и не след дълго Ангелът-зомби се изкачи на два километра. От яркожълтите пясъци на Мнемозина се появи друг и взе Адам, за да продължи неуморно напред. А неговият събрат се превърна в облак, също като своя предшественик.
— Чироко, свършвам горивото — обади се Конъл.
Тя наблюдаваше как фигурите от компютъра му изпълваха нейния монитор. Облегна се назад и премисли три пъти, за да е сигурна, че не бърка.
— Ще ти дам малко — каза тя. — А аз ще поема към базата в северната стена. Ще оставя там Четвърти и ще се върна с нещо по-голямо и по-хитро.