— Разбрах те.
Конъл успя да зареди бързо.
— Следвай го, както се разбрахме — каза Чироко на Конъл. — Няма да се бавя.
— Не се притеснявай за нас, Капитане — бе отговорът.
Чироко зави на север, като наведе криле.
Последва нещо не по-малко странно от превръщането на комар в бухал.
Серия от компромиси, това представляват самолетите. Конструкторите решават кой показател е най-важен и работят за неговото усъвършенстване, в ущърб на останалите. Крилата на бавните машини, дето летят на голяма височина, задължително са с голяма повърхност. На свръхбързите не им трябват големи крила, а да издържат на нагряване. И в двата случая е проблем здравината на конструкцията. Най-скоростните обикновено имат къс обхват, защото изразходват огромно количество гориво.
Самолетите от типа „Водно конче“ бяха най-сполучливият опит на инженерите да създадат универсални машини. Те бяха конструирани за земните условия, но повечето различия, характерни за средата на Гея, работеха в тяхна полза.
Компактна и лека апаратура, почти стопроцентова използваемост на горивото.
Здрава, лека конструкция, изключителна устойчивост на топлина, променлива геометрия при полета.
На Земята самолетът можеше да намали скоростта до десет километра в час. На пръстена на Гея, където налягането на въздуха е две атмосфери, „Водно конче“ се задържаше във въздуха и при скоростта на пешеходец. И така, това бяха свръхлеки, стабилни машини с висока товароподемност, които бяха лесни за поддържане, икономични, с голяма височина и продължителност на полета…
… и свръхзвукови.
Чироко вече няколко пъти бе преминавала свръхзвуковата бариера на Гея, но в това нямаше особен смисъл. На пръстена скоростта на звука бе между хиляда и триста и хиляда и четиристотин километра в час, в зависимост от температурата на въздуха. При такава скорост най-дългото възможно пътуване беше около час и четвърт.
Когато даде газ и насочи самолета към южната част на Мнемозина, Чироко се намираше на около двеста километра от целта. Двигателите изръмжаха, крилата се прибраха и корпусът се стесни. За около три минути набра скорост хиляда километра в час.
Целта на Чироко бе пещера, разположена на около два километра нагоре по стръмната северна скала във високите планини.
Когато обяви война на бръмчащите бомби, Чироко закупи оръжие, с което спокойно можеше да въоръжи средноголяма бананова република. Цената бе висока, а разходите за транспорт я бяха утроили, но Чироко бълха я беше ухапала. На Земята бе натрупала купища пари, главно благодарение на високата продължителност на живота си, но за нея те представляваха само хартийки — дори по-безполезни от тия, които използваше за да запали огън. И бе доволна, че най-сетне им беше намерила приложение.
За нула време унищожи всичките бръмчащи бомби. За целта щяха да й стигнат и самолетите „Водно конче“, но тя бе закупила какво ли не още. Повечето оръжие бе все още тук, в очакване да бъде използвано.
Остави се на мозъка на самолета да я води до последните стотина метра, после сама пое управлението и побърза към пещерата, като насочи реактивната тяга така, че да изправи самолета вертикално. Бързо слязоха и тя натовари Крис и Робин с целия личен багаж. Сетне избра друга машина.
Пещерата беше обширна. Събираше трийсет летателни апарата.
Чироко се спря на „Богомолка Петдесет“ — от същото поколение като „Водно конче“, но създаден не само за транспортиране. Наричаше се така, защото можеше да побере петдесет души и малко оръжие. Или пък двайсет и пет човека и доста повече оръжие. Или пък десет души и толкова оръжие, че да помете ескадрон от по-стари самолети и да срине малък град.
Като броеше Крис за двама, Чироко прецени колко оръжие може да вземе с четирима души на борда.Следващия половин час тримата прикрепяха ракети към крилете, товариха оръдия и подреждаха бомби. Лазерите сами се грижеха за себе си.
Нещото, което висеше от вертикалната повърхност на централния кабел на Мнемозина, беше бръмчаща бомба също толкова, колкото алигаторът бе игуана.
Имаше формата на Боинг-707. С четири ракетни двигателя, прикрепени към изтеглените назад крила.
Тази сбъднала се преди трийсет хиляди рота мечта на Гея и всичките му братя и сестри носеха едно и също име: „Въздушният убиец“. То бе изписано на английски върху корпуса му, който щастливо бълбукаше, пълен с керосин. Бели букви върху фон с цвят на засъхнала кръв.
В цялата Гея имаше само десет подобни екземпляра и всичките висяха от кабелите като малки ракообразни, прилепили се към дъното на кораб.