Рязко придърпа ръчката и се изви нагоре, усещайки пресата от пет „жи“ да притиска тялото му към седалката. Направи лупинга, а бръмчащата бомба го последва, но в по-широк кръг и леко се забави, когато Конъл направи десен завой с осем „жи“, пикира, внезапно се разклати… и тогава то се озова почти под него…
Нещото беше пред очите му и Конъл крещеше заедно с канонадата от своите оръдия. Продължи да крещи, следвайки лудешкия вражески танц. А после бе залят от оранжев пламък и се втурна нагоре. Профуча през черния дим и видя как бръмчащата бомба пада с едно откъснато крило спираловидно към земята на десет километра по-долу.
— Също като във филмите — изръмжа той. Нова подскачаше на седалката и издаваше странни звуци, каквито никога не бе чувал, но знаеше, че това са викове на триумф, още преди да е видял нетърпеливия пламък в очите й. Ама че темперамент! Конъл затова я обичаше.
— Конъл! Конъл, чуваш ли ме?
— Тук съм, Чироко.
— Излитаме след около две минути. Как е при вас?
— Току-що ударих една бръмчаща бомба, Капитане. — Той не успя да скрие гордостта си. — Има още четири. — Погледна към Нова и очите им се срещнаха. За част от секундата по лицето й се плъзна лукава усмивка, която казваше страхотен си. Бяха близки както никога досега. А после тя пак се загледа в небето.
— Няма как да се насладим на гледката — каза Чироко.
— Мисля, че ще се справим, Капитане.
— Три идват в гръб — обади се Нова.
— Виждам ги. — Забеляза ги и на екрана на радара. Чудеше се какво ли кроят и къде е останала четвъртата бомба.
— Ще проверя какво знае Снич по въпроса — обади се Чироко. Конъл не си направи труда да отговори. Пак направи широк лупинг и би могъл да уцели последната бръмчаща бомба на преследваческата формация, но не го направи, тъй като трябваше да пести мунициите.
Ето защо ги поведе във весело преследване през небесата, като те първо се строиха в редица, а после, когато Конъл набра височина, се прегрупираха. Все още се притесняваше за четвъртата бръмчаща бомба. Нямаше я на екрана. Хрумна му нещо.
— Една от бомбите може би лети към теб, Капитане — каза той. — Май ти готви клопка.
— Ще го имам предвид, благодаря.
А противниците му пак се озоваха зад него. Той планираше стратегията си и реши, че този път може да отстрани една или две. Преследваха го по петите, наредени в индианска нишка. Издигна се нагоре, отначало бавно, но видя последната бързо да повтаря движението му. Това не му хареса. Тогава самолетът му се килна наляво и Конъл здраво се вкопчи в ръчката. През прозореца видя пробой в крилото, точно до оръдието. Появиха се още две дупки и нещо със свистене проби жилавия покрив над главата му. Погледна нагоре и видя късче небе.
— Те стрелят по нас — изкрещя Нова.
Следващите двайсетина секунди Конъл действаше машинално. Земята го заобикаляше отвсякъде — веднъж отстрани, после отгоре, след това се завъртя около него. Това трябваше да свърши работа. За миг видя едното същество, стреля и не уцели. Огледа се — и трите бяха изостанали, но пак го настигаха.
Може би просто трябва да избяга. Едва ли ще развият максималната му скорост. Благоразумието е най-добрата страна на храбростта и всичко това…
Но го притесняваше пробитото крило. Водните кончета са неимоверно жилави, но всичко си има граници.
Сви рамене и натисна газта до дупка.
— Пред теб е!
Нова трябва да има невероятни очи. Конъл би забелязал, но прекалено късно — в действителност не я видя, докато не изпълни цялото му полезрение, една уста като зинала пропаст, бълваща към тях малки огнени топки. Но успя да реагира и се стрелнаха на около метър под търбуха на четвъртата бръмчаща бомба. Чу се експлозия и Конъл рискува да погледне назад. Тактиката не ги подведе. Тяхната нападателка се беше сблъскала челно с третата, която ги следваше по петите. Плачевните им останки, които падаха към Мнемозина, с нищо не напомняха самолети.
— Конъл — чу се загриженият глас на Чироко, — според Снич може и да са въоръжени. Не зная доколко е вярно.
— Благодаря! — извика той и пикира сред свистенето на куршуми. Летеше надолу, като правеше най-невероятни завои. После нещо проби корпуса и рекушира някъде вътре. Кабината се изпълни с парлив дим, а Нова закрещя и затропа с крака.
— То е живо, живо е! — пищеше тя, но Конъл нямаше време да й обърне внимание. Играта на гоненица продължаваше. Но при първа възможност погледна към Нова. Тя се бе овладяла и бясно тъпчеше нещо черно, шавливо, димящо и устато. Нещото хапеше Нова по краката. Видя, как тя го затисна с една гета и продължи да го тъпче.