Чу се гръмна като от бомбичка и кракът на Нова изхвърча така високо, че я перна по брадичката. Свирукането, което се чуваше откакто бяха ударени, премина в писък и гамашът хлътна в дупката на пода, голяма колкото бейзболна топка.
Нямаше време да се притеснява за това. Беше почти аут. Спря падането и прелетя над пустинята със седемстотин километра в час, на петдесет метра над дюните. Лявото крило скимтеше в агония.
И все още нямаше време да мисли, защото те пак се бяха лепнали за него и продължаваха да стрелят.
— Добре, по дяволите — рече си Конъл. — Сега пък аз съм луд. — Наистина беше бесен и вече не му пукаше. И така, той отново пое нагоре и избягвайки удара с цялото си умение, продължи да се издига, докато реши, че има достатъчно пространство. После сне газта и натисна ръчката напред до дупка.
За миг останаха в безтегловност, после силите на притеглянето ги залепиха към предпазните колани. Носеха се към земята, която не бе много далече. Пет „жи“, шест, седем. При десет „жи“ лицата им почервеняха като околните пясъци, които с агонизираща мудност се въртяха около тях. Навън крилото стенеше, а вътре Конъл се чудеше дали е успял да пикира достатъчно близо. Дано бръмчащите бомби го следват и види късчето небе да се плъзва под носа му.
Видя небето да изниква под нозете му, после да нараства. Подсъзнателно чу два взрива зад гърба си и се усмихна, но мисълта му се движеше все още бавно. Ако е преценил правилно, бръмчащите бомби току-що са се сгромолясали.
След това полетя хоризонтално, с главата надолу. Пясъците бяха толкова близо, че ако вдигнеше ръка, можеше да ги докосне.
Весело подкара Водното конче нагоре, за да си осигури възможността пак да се обърне. Погледна към Нова, цялата позеленяла. Може би и той щеше да се чувства така, ако имаше време, но сега го тревожеше крилото. Бавно издигна самолета на височина един километър, като на три пъти намали, защото лявото крило започваше да плющи. Самолетчето подскачаше като кола по селски път. Отново погледна наляво, видя, че крилото едва се крепи, и спря двигателя. Носеха се мълчаливо във въздуха.
— Вън! — изкрещя той и я видя да се хвърля към вратата. Забравила бе да откопчае колана си. Конъл изби с един удар закопчалката, видя как Нова изскача и чак след това и той се катапултира.
Започна да брои до десет — на седем осъзна, че никога не е скачал с парашут, и зъбите му затракаха — и дръпна кордата. Парашутът се изду, дръпна го силно и Конъл успя да поеме дълбоко въздух. Огледа се, видя двойката огнени стълбове там, където се бяха сгромолясали преследвачите им, и яркия оранжев купол на парашута на Нова.
Беше уцелил пет от пет.
Гея почервеня от яд, щом чу новината.
— Той е застрашил живота на моето бебе! — кресна тя и закрачи натам-насам по утъпканата земя на Пандемониума. Всичко живо гледаше да се дръпне от пътя й. Някои успяха.
— Кому мисли, че служи, той? — вилнееше Гея. — Никакви рискове, никакви рискове с това дете! Нима не го казах ясно?
Чуха се поощрителни викове. Болексите се бутаха напред, за да хванат по-близък кадър, катереха се един върху друг като бръмбари в буркан.
Тя вдигна ръка и настана тишина, чуваше се само жуженето на камерите. Сви юмрук с размерите на вагон и от небето изтрещя светкавица, която я огради с пурпурен ореол. Лицето й се сгърчи от злоба, издърпа ръка назад като копиехвъргач и запокити нещо, което би могло да бъде стрела от омраза, по посока на Мнемозина.
Високо в централния кабел експлодираха резервоарите с гориво на Въздушния убиец. Обзети от пламъци, ветрениците и червените очи се мятаха в смъртни гърчове, докато горивото им не се възпламенеше и не експлодираше.
Четири бръмчащи бомби също лумнаха. Гледката бе шумна и ярка като традиционната японска пиротехника „Букет от хризантеми“. Когато всичко приключи, на Гея бяха останали само девет бойни групи от Въздушни убийци.
Робин, Крис и Чироко видяха шоуто. В крайна сметка от кабела не се появи нищо, което да ги преследва. Чироко даде газ и се насочи към черните пушеци на хоризонта. Продължаваше да вика Конъл по радиото, но уви.
Когато се доближиха до двете димни колони, намали скоростта и започна да кръжи. Всички изтръпнаха при мисълта, че някоя от колоните бележи лобното място на Нова и Конъл.
В небето нещо припламна и избухна, а след три минути Чироко се приземи. Всички моментално изхвърчаха навън и се затичаха към двете фигури в далечината.
Конъл бе успял да си изкълчи глезена. На Чироко това й се видя повече от странно в меките пясъци — но си спомни, че така и не успяха да тренират с Конъл скокове с парашут.