Човеците и хуманоидите бяха ужасени, а фотоманите — екзалтирани. Какви кадри само! Започна боричкане за стъпалата на хеликоптерите, от които във въздуха забръмчаха по пет-шест панафлекса, копнеещи за истинския кадър. Изснимани бяха много фантастични ленти с ракетите от гледна точка на самите мишени — безброй уникални кадри. Жалко само, че нищо от материала не оживя.
Пандемониумът се задушаваше от дима и не се знаеше какво се кани да предприеме Чироко. Чуваха звука от двигателите й, който пак се усили. Отново бе над тях. От корема на самолета се изсипа течен огън. Изви се във въздуха… и падна на стотина метра от касапницата в полукръг, в чийто център бе Пандемониумът. По-късно оцелелите твърдяха, че това едва ли е било грешка. Джоунс бе дяволски прецизна. Просто демонстрира сила и им даде повод за размисъл. Повечето щяха още дълго да помнят за напалма.
През цялото това време Гея дори не се помръдна. Навъсила огромни вежди, наблюдаваше разрухата. При четвъртата атака избухна в смях, по-ужасен от виенето на бомбите и съсъка на огъня.
Джоунс прелетя за пети път. За миг смехът секна — когато избухнаха Архивите. Лумнаха двайсет хиляди касети с филми. Десет хиляди редки копия, повечето уникати. С една бомба Чироко Джоунс заличи два века от историята на киното.
— Спокойно! — извика Гея. — Имам копия на повечето филми. Оцелелите, сврели се под отломките, смътно разбраха, че май утешава тях. Въобразяваше си, че и те изпитват същата покруса, а всеки би изтъргувал до метър всичките филмови ленти на света само за да се измъкне от този кошмар. И Гея отново избухна в смях.
Самолетът връхлетя за пореден път. Някои предусещаха, че това е за последно, а някои дори любопитно надигнаха глави.
Джоунс се приближаваше на постоянна височина. Изстрелваше ракетите по две, все в Гея — но те винаги я подминаваха на косъм. Приличаше на цирков номер — ракетите прелитаха покрай ръцете, глезените, коленете на Гея. Самолетът не спираше да напада, а богинята не спираше да се смее.
Откосът прониза гръдта й. Тя се изсмя още по-силно. Джоунс сякаш гърмеше по нея с десет топа, а Гея стоеше като скала, окървавена, цялата надупчена.
И на всички им беше ясно, че ни най-малко не е наранена.
Самолетът се стрелна във висинето, докато не се превърна в песъчинка, и отново започна да кръжи.
— Аз пак няма да го нараня, Чироко! — извика Гея. После се погледна, намръщи се и се обърна към главния електротехник, който надничаше зад гърба на пронизания от куршуми гигантски стол.
— По-добре да започваме второ действие — каза му тя. — И събери екипа гримьори. Ще имат много работа.
Той не се помръдна, а Гея сърдито дръпна стола, зад който изпадна половин електротехник.
И тя закрачи сред пламъците, бълвайки заповеди.
— Хубаво — отсъди накрая Чироко. — За момента идеята може да е добра.
Нямаше го дивия възторг на Нова и Конъл след победата над бръмчащите бомби. Чироко с половин уста ги беше попитала дали да действа и те се бяха съгласили също с половин уста. И тя атакува с хладно упорство, заради което сега всички, дори Чироко, се чувстваха леко потресени. Чироко усети омраза едва когато стреля по звяра, наричащ себе си Гея. Копнееше да унищожи чудовището. И се питаше дали останалите се досещат защо се е решила на тази зрелищна, но неефективна демонстрация на сила.
Гея не можеше да бъде убита по този начин. Дори да седнеше върху атомна бомба, пак щеше да възникне от пепелта. Не беше безсмъртна. А луда. И с всеки изминал ден все повече полудяваше. Нямаше да издържи още дълго… само още около стотина хилядолетия.
Но на Чироко това й беше работата — да я убие.
Гледаха към пламтящите руини на Пандемониума. Само една сграда бе останала незасегната. Несъмнено, съграденият от злато и платина „палат“, за който бе споменал Снич. Тук ще настанят Адам, вероятно в креватче от чисто злато, украсено с диаманти колкото гъши яйца.
— Защо просто не я измъкна оттам? — попита тихо Конъл.
— Грешиш — каза Чироко. — Ако бях унищожила палата или Гея, ангелът-зомби просто щеше все така да си лети, прекалено ниско, за да хванем Адам. А накрая щеше да се разпадне на части и тогава Адам щеше да умре.
— Не разбирам — призна Конъл. — Тя каза: „Слез долу и се бий!“ Е, ти се би. Тя какво очакваше? Да кацнеш и двете да направите турнир по канадска борба?