И отново Чироко не се учуди. Нова бе демонстрирала талант да се бие, но не понасяше кървища, което бе похвално. Но зомбитата бяха съвсем друга работа. Не знаеше мотивите на Нова, но подозираше, че имат нещо общо с оня филикостер в Таксидо Джанкшън. А що се отнася до Чироко, за нея убийството на зомби бе високохуманен акт.
— Да започваме — нареди тя. — Докарайте първия в камерата.
Роки и Кларинет закачиха клетката за въже и я завлякоха до нещо като гараж на около километър разстояние. Колибката имаше няколко прозореца, стълба към покрива и люк, освен това бе достатъчно добре уплътнена. Набутаха вътре клетката и затвориха вратите. Кларинет провери откъде духа вятърът и обяви, че посоката е приемлива.
Целта на заниманието бе да открият какво бе изтребило зомбитата с такава неумолимост. Изглеждаше невероятно да са необходими всички съставки от любовния прах на Нова.
Имаше много въпроси. Чироко се надяваше да не се налага често да търси отговор, но знаеше от горчив опит, че някои неща, които на пръв поглед приличат на чудеса, най-често са каруцарските шеги на Гея.
Една от съставките бе кръв. Но чия? Рецептурата включваше и косъм от едно определено място. Дали това имаше важно значение? Или и косата на Нова би свършила същата работа?
Можеше да е и по-зле. Гея мреше да планира нещата. Нова също беше планирана. Тя бе дъщеря на Крис и Робин, но своего рода непорочно зачената. Гея си падаше и по още по-перверзните планове. Като нищо само кръвта и окосмяването на Нова бяха ефикасни.
Все още не бе решила дали да го каже на Нова.
Първата част беше лесна. Чироко се качи на стълбата, приотвори люка и ръсна определено количество тамян или „бенджамин“, както го наричаше Нова. Слезе долу и всички се струпаха около прозорците.
Зомбито не реагира.
— Добре. Продухайте камерата и после нека опитаме с чер пипер.
ДВЕ
Конъл стоеше до кръст във водата и наблюдаваше как Робин плува по-скоро с ентусиазъм, отколкото с грация. Засмя се. Боже, колко е упорита. Само да се поотпусне, да се откаже от рекордите и просто се довери на гъвкавото си тяло…
Уроците започнаха скоро след завръщането им. Робин бе твърдо решена повече да не става за резил, защото не умее да плува, а за учител бе избран Конъл.
Той се справяше. Плуваше горе-долу сносно и хич не го биваше за даскал, но можеше да й показва и да я хваща, щом почне да се дави.
Погледна към дълбоките бързеи и видя там Нова, която полагаше не повече усилия от един сал, за да се движи. Искаше му се той да има известна заслуга за това, но тя просто бе от хората, родени да живеят във водата. Смешно бе, че й бяха потребни осемнайсет години, за да го открие. Сега тя бе недостижимо по-добър плувец от Конъл.
Но определено не го дължеше на гените на майка си. Конъл видя, че Робин отново има нужда от подкрепа, и запраши към нея. Тя плуваше с пръхтене на една страна.
— Всичко е наред — каза Робин. — Поне това усвоих.
— Ставаш все по-добра.
— Не ме будалкай, Конъл. Никога няма да плувам добре.
Той я придърпа към себе си и докоснаха с нозе дъното. Нова ги подмина, изкачи се по тесния плаж и застана, капеща, лъскава и блестяща, отърсвайки водата от късата си руса коса. Наведе се и взе хавлиената кърпа.
— Ще се видим горе в къщата — каза тя и си тръгна.
Конъл отмести поглед от нея и погледна Робин, която го наблюдаваше.
— Готина е, нали — тихо каза Робин.
— Мисля, че…
— Не бъди свенлив. Хубава е, нищо че ми е дъщеря.
— Смешното е — призна Конъл, — че всъщност не я гледах с такива мисли. Искам да кажа, не с помисли. Плуваме почти всеки ден заедно, така че вече съм свикнал на гледката. Тя е невероятно здраво животно. Огън е.
Робин го изгледа скептично, така че той изигра полагаемия етюд на леко засрамен и се окашля сякаш са го хванали в лъжа. Но интересното бе, че все пак не лъжеше. Можеше по цял ден да съзерцава голотата на Нова и да не помисли за секс. Съществуваха достижими мечти, съществуваха и невъзможни мечти, и Нова си оставаше сега и завинаги от последните. Колкото и лошо да бе това, то си бе истина. Сега и двамата работеха за постигане на взаимно уважение, което бе все още далеч от истинското приятелство, но на Конъл му харесваше.
И това не оказваше никакво влияние върху неговото разбиране за изумителната й красота. Един свят не би могъл да бъде съвсем лош, ако в него живее такова същество.
Робин и Конъл прецапаха до брега и се подсушиха с меките бели кърпи от Таксидо Джанкшън. Конъл хвърли крадешком поглед към Робин. Тя седеше на голямата гладка скала и грижливо подсушаваше пръстите на краката си, прецизна като котка.
Със сигурност не изглеждаше на четирийсет. Изглеждаше… около трийсетте, дори под трийсет. Но възрастта е интересно нещо. И на двайсет и осем пак може да си болнав, набръчкан и разплут. А може да си на петдесет и пет и да имаш твърд и плосък корем, да си в цветущо здраве и с бръчици от смях около очите.