Робин стисна силно ръката му, та той си помисли, какво, по дяволите, обви я с ръце и леко извърна лицето й, за да я целуне. Усети устните да се разтварят, но тя извърна глава и той се отдръпна, но в този миг усети ръцете й да го обгръщат. Конъл постави — според него бащински — длани на раменете й, но тя отърка бедрата си в него, бавно, и долепи сухи устни до врата му. Общо взето също толкова нежно, колкото при десетгодишни хлапета, които си разменят целувки при игра на бутилка. Но когато се намериха притиснати здраво един към друг, Конъл усети как сълзите й се стичат по гърдите му. Тя го държеше здраво, а ръцете му я милваха неспирно.
На няколко пъти се опита нежно да се отскубне, но тя не го пускаше. След малко престана да се дърпа и усети как го завладяват някакви диви инстинкти. Но да оставим съзнанието — една друга част от тялото му беше твърде напреднала за негов ужас и притеснение.
Накрая Робин избърса сълзите си и леко се отдръпна, все още с ръце върху бедрата му.
— Ъ-ъ… Робин, не зная колко знаеш за…
— Достатъчно — отвърна тя, свела поглед. — Не е необходимо да се извиняваш. Знам, че това твое приятелче си има свой собствен живот и се възбужда само от едно докосване. И това, че реагира независимо от твоите собствени чувства.
— А… да, но в действителност и двамата обикновено сме солидарни.
Тя се засмя, после го погледна сериозно.
— Знаеш, разбира се, че няма да се получи.
— Да. Зная.
— Твърде сме различни. Аз съм прекалено стара.
— Не си.
— Вярвай ми, стара съм. Може би не биваше да ме галиш.
— Може би.
Тя го погледна тъжно, после се заизкачва по стълбите. Спря, поколеба се, сетне се върна и застана на последното стъпало. Така се озова на нивото на Конъл. Закри с длани страните му и го целуна. После се отдръпна и бавно отпусна ръце.
— Ще бъда в стаята си около час — каза Робин. — Ако си умен, ще останеш тук. — Обърна се и Конъл видя змиите да играят по голия й гръб, докато тя изкачваше стълбите, докато не изчезна от погледа му. Обърна се и седна на стъпалата.
Изминаха десетина влудяващи минути, през които ставаше и пак сядаше. както и да е, той просто не можеше да влезе в къщата в това състояние. Търсеше разумно разрешение.
Ситуацията изискваше хладна мисъл. Робин бе напълно права. Нямаше да излезе нищо. А само веднъж би било глупаво, тя сама го каза. Само веднъж не бе достатъчно, а той би могъл да го стори само веднъж. Експеримент, обречен на неуспех.
Отново погледна нагоре по стълбите. Все още виждаше извивките на гърба й.
— Е — въздъхна той, — отдавна не ме бяха обвинявали, че съм интелигентен. — Погледна към слабините си.
— Ти си знаеше, нали?
ТРИ
Валия седеше на върха на хълма срещу Таксидо Джанкшън, близо до широката ивица обгоряла земя. В пепелта сред побелелите кости вече избуяваха някакви кълнове. Скоро килимът от растения щеше да заличи дирите на огъня.
Тук-там се търкаляха човешки черепи. Единият много по-малък от останалите.
Титанидата бе заета с работа. Почти бе привършила с резбоването на широката стара дъска, но едва ли го осъзнаваше. Ръцете й се трудеха сами. Съзнанието й беше далеч оттук. Титанидите не спят, освен когато са още деца, но те изпадат в състояние на намалена възприемчивост за период от два до три рота. Това бе време за бленуване, време, когато съзнанието блуждаеше надалеч, в миналото, из места, които не би искало да посети в действителност.
Припомняше си времето, прекарано с Крис. Усети отново горчилката и самотата, така разяждаща душата му, че той не искаше да я дели с другите, които тя също обичаше, ужасната и безкрайна агония на раздялата, превърнала го от симпатичен хахо в побъркан човек, бавното завръщане и прозрението, че може би нищо никога няма да е както преди. Тя отново се докосна до дълбоката си любов към него, непроменена и непроменима.
Замисли се за Белинзона. Хората стерилизираха собствената си планета. За целта използваха оръжия, от които тя не разбираше, оръжия, които можеха да превърнат Хиперион в разтопено стъкло. Хрумна й нещо, за което будна не би и помислила. Ако имаше едно от тях, щеше да стерилизира Белинзона. Да затрие за свой срам много свестни люде. Но със сигурност ползата от това дело би била доста по-голяма от стореното зло. Колелото бе нейният дом. Тези неканени гости бяха тумор, който раззяждаше сърцето на колелото. Имаше, разбира се, и добри човеци. Но май като се съберяха накуп, сред тях започваше да нараства злото.