Габи започна да изрежда, като сгъваше пръсти.
— Имаш повече съюзници от Гея. И на небето, и на земята. Ще ти се притекат на помощ, когато най-малко очакваш. Имаш шпионин в противниковия лагер. Използвай Снич и му вярвай… Имаш и ангел-хранител, от сой — рече с усмивка Габи и посочи с пръст себе си. — Аз ще гледам да наредя бъдещето в твоя полза. Ще ти казвам всичко, което мога… но не очаквай да те предупреждавам навреме. Разчитай на мен за главното. Мисли за мен като за спасителен пристан.
Габи й даде време да осмисли казаното.
— Помни, по-добре изчакай, вместо да се втурваш безразсъдно. Сега. Би ли ме… докоснала — Габи се изкашля и отмести поглед, и Чироко осъзна, че е готова да се разплаче. Надигна се.
— Не, не остани там. Не е онова, за което си мислиш. Просто така ще мога да остана много по-дълго. Просто ела и седни до мен.
Чироко се подчини и босите й нозе стъпиха в пепелта до тези на Габи. Габи седеше, подпряла брадичка на коленете си. Хвана Чироко за ръка и й разправи една история.
ПЕТ
Робин видя как Конъл се изправи, отвори вратата и излезе.
Доста грубиянски, помисли си тя, но каквото повикало, такова се обадило. Всеки се беше възползвал от другия. Но все пак би могъл поне да се сбогува.
После той се върна, облякъл вехтото сетре, което носеше при първата им среща в Белинзона и което слагаше все по-рядко и по-рядко след отвличането на Адам. Порови в единия джоб и измъкна дълга тлъста пура, от ония, дето постоянно пафкаше преди, за разлика от сега. Наистина, доста се беше променил от деня на тяхното запознанство.
— Ще дадеш ли и на мен една? — попита Робин.
Конъл вече бе захапал своята и изгледа накриво Робин, но измъкна още една пура от джоба си.
— Няма да ти хареса — заяви той и седна на леглото, като се облегна на гигантските възглавници.
— Миришат приятно — каза Робин. — Винаги ми е харесвал ароматът им.
— Едно е да ги миришеш, а друго — да ги пушиш. — Той отхапа крайчето на своята пура, същото стори и Робин. После драсна клечката. Въздухът се изпълни със синкав ароматен дим. — В никакъв случай не вдишвай — предупреди я Конъл и й подаде огънчето.
Тя всмукна и след секунди се задави. Конъл дръпна пурата и я потупа по гърба, после остави пурата й в пепелника.
— Доста глупаво, а? — каза той.
— Може би ще ми даваш да си дръпна от твоята.
— Както искаш, Робин. Ти нареждаш.
— Нима?
Той се извърна и я погледна. Робин с изненада забеляза, че той е притеснен и май смята да й се извинява.
— Слушай, съжалявам, че не бях на ниво. Опитах се, честно, но не ме бива за друго, освен…
— За какво говориш? Ти се справи чудесно.
Очите му се присвиха.
— Но ти не стигна до върха.
— Конъл, Конъл… — Тя се обърна и се сгуши в него. И му зашепна на ухо. — Не съм и очаквала. Спомни си само. Не се ли забавлявах?
— Така беше — призна той.
— Значи си се справил добре. Не съм очаквала да свърша. Честно казано недоумявам дали това е възможно. Конструкцията на телата е изцяло погрешна. Актът не е проектиран така, че да задоволява жената.
— Възможно е — отвърна Конъл. — Вярвай ми. Просто трябва да свикнеш, това е всичко. А аз трябва да се науча…
Той замлъкна, потърси погледа й. Фаталистично сви рамене и се облегна върху възглавниците. Тя стори същото.
Денят бе горещ. И двете тела блестяха от пот. Робин се чувстваше великолепно. Заливаше я топлина, която караше тялото й да трепти. Отдавна забравено усещане. Сложи ръце под главата си и погледна себе си, после него. Докосна с голия си крак стъпалото му, за да сравни своето с неговото. Толкова са различни, макар и еднакви. Същото важеше и за краката, и за слабините, коренно различни. При нея всичко бе компактно, прибрано, а неговият… пламтящ, обилен, омекнал… лежеше там самодоволно, уморен и влажен.
Никога не я бе отвращавал, дори при ерекция. Изглеждаше толкова уязвим — и наистина беше, както бе разбрала от един нещастен епизод с Крис преди доста години.
Опита се да се постави на мястото на Конъл. Какво ли ти е, когато след един поглед само ти стане това? Колкото и да се напъваше, въображението й не стигаше по-далеч от страха, който би трябвало непрестанно да изпитва. Реши, че тогава ще се наложи да върви все разкрачена, в очакване на поредния напън да бъде орезилена. Неговото бе голота, която тя никога не би могла да усети. Благодареше на Великата Майка, че е била благословена да бъде жена.
— Знаеш ли какво ми хареса?
— Какво?
— Пенисът ти е толкова малък… Когато го правех с Крис, беше неудобно, защото неговият е доста по-голям, но първия път, когато…