Тя осъзна, че Конъл трепери и го погледна. Лицето му се бе изкривило и той изглежда имаше проблеми с дишането, после я погледна, понечи да каже нещо и избухна в смях.
Това бе необуздан смях. И заразителен — Робин също се засмя, но само за миг, завладяна от онази несигурност, която усещаш, когато не си разбрал шегата, и не знаеш дали не ти самата си обект на присмех. Накрая Конъл успя да се овладее и смехът му премина в хълцане.
— Нещо погрешно ли казах — ледено запита тя.
— Искам само да ти благодаря. Приемам комплимента.
— Боя се, че това не е достатъчно, Конъл.
Той въздъхна.
— Да, май си права. Виждам, че се налага да ти обясня. — Той погледна към тавана — О, Велика Майко, дай ми сили.
Неочаквано Робин се засмя.
— Какво те накара да го кажеш?
— Не зная. Изглежда прекалено често съм го чувал от Нова, когато тя роптаеше срещу едно или друго. А аз имах усещането, че тя е единствената, която може да ме разбере.
Робин търпеливо изчака, докато той си бършеше очите и се се мъчеше да се успокои.
— Глупаво е, нали, Робин? Да се чудиш дали да плачеш, или да се смееш. Не толкова отдавна щеше да ме нараниш. Слава богу, че съм поотраснал.
И така, той й обясни и тя се съгласи, че беше глупаво. Определено не беше веща по въпроса, но знаеше, че става дума за нещо, което е важно само за мъжете. Чудеше се дали не бе свързано с тяхната уязвимост и си мислеше, че една свръхнадареност би им помогнала в живота. Но той каза, че това няма нищо общо с логиката. Чудеше се дали няма някакъв паралел сред обществото на Ковън. Не се сети за нищо. Конъл й разказа, че на Земята големината на бюста често е от съдбовно значение според жените.
— Не и на Ковън — отвърна Робин. — Съжалявам, но…
— Не, не, не. Нали ти казах, възприех го наистина като комплимент. Само ми напомни, че… е ти знаеш.
Помисли си, че знае, и се натъжи.
— Това е само още един пример защо нещата между нас са обречени, Конъл.
Той посърна, погледна я и кимна неохотно.
— Може и да си права.
Робин отново го прегърна и се почувства добре, когато и той я взе в обятията си.
— Искам да ти благодаря за… за комфорта — каза тя.
— Удоволствието бе изцяло мое, мадам. Съжалявам, ако съм ви наскърбил.
Тя се засмя, но знаеше, че той е притеснен наистина заради нейната неудовлетвореност.
— Искам да знаеш, че наистина те харесвам, Конъл.
— Аз също те харесвам, Робин.
Той отново се извърна по гръб. Пафкаше пурата си, а Робин наблюдаваше синкавите кълбенца, които се издигаха към тавана. Лениво прокара босия си крак по бедрото му и тихо се засмя, когато двамата подхванаха една глупава игра с пръстите на краката си, после отново се умълча.
Накрая Конъл изхвърли угарката през прозореца, надигна се на лакът и се наведе, за да целуне гърдите й.
— Така. Готова ли си да опитаме пак? — каза с усмивка.
— Мислех си, че никога няма да попиташ.
ШЕСТ
Нова отдавна мразеше пребиваването си на Гея. Повратната точка се бе появила съвсем наскоро — сега тя се забавляваше повече, отколкото по време на Блек Сабат, вещерската Черна събота.
В началото бе плуването. Доставяше й сетивно удоволствие, каквото тя не вярваше, че е възможно да съществува. Беше по-хубаво от всички останали спортове, направо върхът.
Ужасно бе да живееш и никога да не се научиш да плуваш.
После дойде летежът. Беше се реяла и на Ковън, но къде ти… Първичната сила и безкрайната гъвкавост на Водните кончета й доставяха несравнима наслада. Бързо привикна към тях, въпреки че едва ли някога щеше да лети като Конъл.
И най-накрая, но не на последно място, идваше ездата на Титанида.
Първо изглеждаха бавни като асансьори. Тичаха толкова отмерено, че трудно се разбираше дали въобще се движиш. И въпреки бързината, усещането не бе като при скоростно бягане.
Важното нещо, което Нова бе открила, бе да намериш подходящата Титанида.
Сега тя се държеше за широкия гръб на Клавесин (Миксолидийски квартет) Мазурка, двегодишна женска, и се надбягваше с вятъра. Толкова беше просто. Беше се заблудила, че всички Титаниди са възрастни индивиди, защото всичките бяха горе-долу еднакви на големине. Шокира се, като разбра, че Клавесин е само двегодишна, но с радост констатира, че у нея все още гори искрица безразсъдство. Тъй като след отвличането на Адам Чироко Джоунс през повечето време отсъстваше, Нова прекарваше всяка свободна минута — ако не плуваше или не хвърчеше — върху гърба на Клавесин. Заедно бяха обходили по-голямата част от Диона на юг от Офион.
Движеха се по ръба на леса, там, където дърветата изтъняваха и земята леко се издигаше към стръмните бастиони на хълмистите земи. Нова бе с дрехите си за езда. Или дрехите на Робин Худ, както ги наричаше Конъл. Ушити от проста зелена кожа, те скриваха напълно тялото й. Аксесоарите бяха кафяви ботуши и ръкавици от същия материал и зелена триъгълна шапка с бели пера.