Нова примря. Тя беше готова да върви боса по счупени бутилки, да изтръгне сърцето от гърдите си, да преплува морета и какво ли не още. Готова бе дори да умре, но да изпълни всяко желание на Чироко. А сега я питаха дали случайно не й се иска да я придружи…
Престори се, че й е все едно, но ще дойде от немай къде, сви рамене и отвърна:
— Разбира се, Чироко.
— Добре. — Чироко отвори вратата на самолета и Нова видя, че единственото кресло за пътници е изнесено. Кабината беше празна. — Ще се схванем, но исках да взема най-лекия самолет. На практика ще се тъпчем като сардели.
„Нека ми е зле“, помисли си Нова.
В самолета имаше два делтаплана. Чироко връчи единия на Нова.
— Малко ще поскачаме — обясни тя и влезе в кабината. Сгърчи се и се пъхна колкото се може по-навътре, а след нея се качи и Нова. Малко се поръчкаха с лакти, докато се настанят и си намерят място.
— Мислиш ли, че ще успееш да се измъкнеш? — попита Чироко.
— Сто на сто.
— Помни, че сме доста тежки.
Нова вече въвеждаше данните в компютъра. Нямаше ли да е чудесно да направи някоя неволна грешка и да се наложи Чироко да се намеси, и да ги спасява? Но после отхвърли тази мисъл.
Затвори вратата, огледа се и видя Клавесин на безопасно разстояние. Махна й, Титанидата отвърна на поздрава.
Нова пак премисли стратегията, после си пое дълбоко дъх — и се почна. Що-годе сносно се справи с излитането, ако не се брояха няколкото дълги секунди, в които самолетът насмалко не се разби във върхарите.
Минаха на сантиметри над тях и Нова се осмели да погледне Чироко. Магьосницата дори не гледаше дърветата. Търсеше нещо, загледана през прозрачния покрив. Нова се почувства странно горда и леко ощетена. Една похвала би й се отразила отлично. После се усети, че мълчанието всъщност е знак, че я е получила.
— А сега се изкачи до трийсет километра и дръж посока североизток — нареди Чироко.
— А нещо по-конкретно?
— Не мога да бъда по-конкретна, защото не знам къде е той.
— Той?
— Един цепелин! Сега Свирчостоп е някъде в северната част на Япет.
Нова се притесни, после се обърка. Доколкото знаеше, цепелините недолюбваха реактивните самолети.
— Има ли значение колко бързо се изкачвам?
— Изразходвай разумно горивото. Това е всичко.
Нова изчисли сама параметрите, без компютъра, защото искаше да упражни аварийна ситуация. Чироко само я наблюдаваше, но не се обади.
— Обикновено толкова високо ли планират? — запита Нова, когато достигнаха желаната височина. Чироко внимателно оглеждаше околността.
— Доста рядко. Искам да съм сигурна, че сме ще е под нас. Я и ти погледни от оная страна. Лесно ще го забележиш. Не е по-голям от щата Пенсилвания.
Разбира се, преувеличаваше, но Нова остана разочарована, когато успяха да го локализират. Виждала бе от дистанция няколко цепелина — те никога не се приближаваха много до земите на Диона — но Свирчостоп съвсем не изглеждаше толкова огромен.
Откри го с помощта на радара — вместо да е на два-три километра разстояние, той беше на двайсет под тях.
— Изключи радара — нареди Чироко. — Действа му зле. — Нова се подчини, забеляза, че Чироко проверява багажа си и колана, както и закопчаването на пара-крилата, така че и тя стори същото.
— Ето плана ни. Програмираш самолета да се върне сам в пещерата до Таксидо Джанкшън. И то така, че дистанцията между него и цепелина да е най-малко двайсет километра. А щом го отмине, най-добре ще е да лети право към пещерата на височина двеста-триста метра. — Тя погледна към Нова. — Няма ли да попиташ защо?
— Не мисля, че е редно.
— Отпусни се, скъпа. Тук няма военна дисциплина. Самолетът трябва да лети ниско заради бръмчащите бомби. Все още ги няма, но сигурно дебнат някъде. А сам той ще е беззащитен.
— Така е. — Нова притеснено огледа небесата. Съвсем беше забравила за ония чудовища. Спомни си за подвизите на Конъл по време на атаката им, когато й спаси живота. Но тя не беше пилот от неговата класа.
Когато се зае да програмира автопилота, Чироко спокойно я чакаше. Скоро обаче се обърка. Тръсна глава и изтри невъзможния резултат.
— Май не мога да се справя — призна си тя. — Съжалявам.
— Можеш. Виж къде бъркаш. — Пръстите на Чироко запърхаха по клавиатурата. Спираше само за да се увери, че Нова вижда и разбира. — Най-важното е да си признаваш, че не всичко знаеш.
Нова я погледна и видя усмивка на лицето й.
— Къде щяхме да сме сега — забеляза Чироко, — ако ти не беше наясно, че някъде бъркаш при издигането? — За миг усмивката й стана кисела, после пак погледна към екрана. Сега Нова знаеше, че за пореден път Магьосницата е на крачка пред нея. Би могла да се закълне, че Чироко бе заета със собствените си мисли при издигането и не бе обърнала капка внимание нито на маневрите й, нито на нервността й.