— Добре, — продължи Чироко, загледана в екрана. — Ти скачаш първа. Но после ще ме следваш. Ако видиш бръмчаща бомба, режи въжетата и падай свободно толкова, колкото ти стиска. В багажа ти има допълнително крило. Въпроси?
Въпросите бяха десетки, но Нова зададе само един.
— Мислиш ли, че ще видим бръмчащи бомби?
— Не. Но не е изключено.
Отвориха вратата и Нова пристъпи в нищото. Чу познатия шум от разгъването на платното, песента на въжетата и рязкото дръпване. Погледна нагоре…
За една ужасна част от секундата си помисли, че пара-крилото се е разкъсало. Очаквала бе да види познатото многоцветно крило. Вместо него зърна нещо сякаш изтъкано от паяжина и въздух, почти невидимо.
Е, и в това имаше смисъл. Защитна маскировка.
Видя Чироко, която кръжеше вдясно от нея и губеше височина. С няколко замаха Нова се озова зад нея. Следвай ме, беше й казала Магьосницата. Навсякъде, помисли си Нова.г
Оледа чистите небеса за издайнически следи за наличието на бръмчащи бомби. На два пъти видя техния собствен изоставен самолет, като само първия път се изплаши. Отбеляза, че денят е чудесен за реене в небесата.
Изведнъж Чироко започна бясно да се върти, люлеейки се напред-назад на въжетата си. Това не я обезпокои, докато Чироко не направи рязък скок надолу. Нова тъкмо я стигна, а тя започна да се издига нагоре. Почуди се какви са тия маневри и в същия миг чу смеха на Чироко.
— Мислех, че ще ме следваш — извика Чироко и пак се засмя. — Не беше ли Шампионка на Ковън или нещо подобно?
О, това ли било?
Нова за миг увисна във въздуха, а после се впусна в главозамайващите си каскади, като успя да покаже на какво е способна. Когато приключи, бе наистина доволна от себе си. Виждаше в спомените си низ от десетки, вдигнати върху таблата на съдиите.
Чироко се доближи и я удостои с кисела гримаса, която не успя да задържи дълго. После отново избухна в смях.
— Отстъпвам пред асовете — каза тя. — Уплаши ме, млада госпожице.
— Ти ме уплаши — контрира Нова.
— Да-а, може би. Май не биваше да се изсилвам.
— Няма значение.
— Може би ме мислиш за студена, кисела дърта кучка. Но напоследък не ми е до шеги. Освен това съм шест пъти по-стара от теб и животът ми е просто трагедия… но знаеш ли какво? Като сумирам доброто и лошото, излиза, че съм живяла страхотно. През последните трийсет години се напатих и сигурно тепърва ще се мъча. Но ничий друг живот не би ми харесал. Лошото е като сега. Когато ми иде да се убия, просто вече не съм аз. Това ме натъжава.
Последните трийсет години, помисли си Нова.
Спускането продължи дълго. Забавляваха се с още някои трикове, макар и не толкова смели. Свирчостоп непрестанно наедряваше пред погледите им.
Навремето, когато Чироко и екипажът й го видяха за първи път, Свирчостоп беше малко по-дълъг от километър. И четири пъти по-голям от „Хинденбург“, най-големият земен цепелин.
Свирчостоп бе доста напращял оттогава.
Сега разстоянието от носа до опашката бе цели два километра. И като се има предвид пропорционалното нарастване на останалото, обемът му се беше увеличил осем пъти. Съдържаше към четиринайсет милиона кубика водород.
— Никой не знае каква е тая мистерия — обясни Чироко на Нова, докато се подготвяха да кацнат на широкия му гръб. — Цепелините обикновено не растат като гъби. Зная, че е на около шейсет хиляди години. Неговите съвременници май слагат отгоре по сантиметри на година. Зная че дължината на Стария Скаут, който е поне с двайсет хиляди години по-стар, е само километър и половина.
Но никакви думи не можеха да дадат представа за Свирчостоп. Трябваше да бъде видян на живо. Нова се боеше, че приземяването върху цепелин крие рискове. Оказа се точно толкова трудно, колкото комар да кацне на гърба на слон.
Когато всичко свърши повече от благополучно, Чироко неизвестно защо внимателно огледа Нова от главата до петите. После отряза въжетата й с бял нож, направен от подострена кост и изкусно украсен от Титанидите.
— Имаш ли нещо друго под дрехите? — попита Чироко
— Само памучни шорти.
— Гледам за метал. Ще е не само неучтиво, но и твърде опасно да се внася нещо метално в цепелина. Или нещо, което изпуска искри.
Върху ботушите на Нова имаше чизми, но Чироко реши, че това не е болка за умиране. Нова си отдъхна — бяха й подарък от Клавесин.
После Чироко коленичи и започна да опипва грубата кожа на цепелина. Нова незабавно стори същото, без да пита. Когато се огледа, имаще чувството, че се намираха върху плосък сребърен поднос. Теоретично той се закривяваше надолу, но трябваше да извървиш доста, преди това да се окаже проблем.