Храна за стотина човеци или двайсет Титаниди. А около масата се бяха наредили само деветима.
Чироко си взе по мъничко оттук-оттам и пак седна, като дъвчеше бавно и наблюдаваше приятелите си. Срамота, наистина, че не е по-гладна. Толкова беше вкусно.
Знаеше, че е най-щастливата жена, защото не й бе известно какво е да трепериш за талията си. Ядеше на корем и не слагаше нито грам. Откакто бе станала Магьосница, килограмите й варираха между четирийсет — след два месеца пости — и седемдесет и пет. И то тя сама избираше колко би искала да тежи.
В момента бе стигнала горната граница. Три визити до фонтана на младостта за килорот й дойдоха малко множко. Цялото й тяло бе наедряло равномерно — гърдите, хълбоците и бедрата й бяха станали огромни. Спомни си с усмивка как високата и дръглива пуберка Чироко Джоунс бе мечтала за бюст като този. След повече от век Чироко го намираше за дребна, но полезна глупост. Особено като се имаха предвид наближаващите изтощителни събития. Запас от тлъстини за черни дни.
Междувременно това изпълваше Конъл със страхопочитание повече от всякога.
Сега той седеше отляво и се забавляваше. До него бе Робин. Непрекъснато се гощаваха взаимно. Това минаваше за дегустация, тъй като лакомствата бяха много, но Чироко подозираше, че между тях двамата има и още нещо. Сигурна бе, че дори на масата да имаше гадни военни дажби, тия двамата пак щяха да се смеят като деца.
Би трябвало да съм шокирана, помисли си Чироко.
Имаше чувството, че всичко ще свърши зле и вероятно би било по-добре въобще да не е започвало. Разкая се за мислите си. Изхождаше от позицията на абсолютната сигурност. Ако човек вечно се презастрахова, съжалението за онова, което не е извършил и не е опитал, ще му предложи безкраен низ от поводи да страда през последващите години. Чироко тихомълком ги поздрави за смелостта и им пожела щастие.
А идиотите си въобразяваха, че никой и не подозира за тайните им. В Хиперион можеше и да има Титаниди, които да не знаят за тях, но със сигурност в Диона такива нямаше. Чироко забеляза как Валия, Роки и Серпент ги наблюдават с нежност. Кларинет знаеше, но както винаги беше пас. Клавесин също знаеше, но поради нарастващата й привързаност към Нова никога не би рискувала да я нарани, тъй като още не беше наясно с реакциите на човеците.
Оставаше деветият член на групата, Нова. Тя явно бе прекалено заета с проблемите на собствената си младост, за да забележи онова, което майка й се стараеше по всякакъв начин да скрие. Единствено тя бе в блажено неведение за греха на Робин.
А това си беше грях. Чироко се чудеше дали Робин би си признала и как би се справила, когато й натежи вината. Надяваше се да успее й помогне. Тя нежно обичаше малката вещица.
Огледа масата и събралите се около нея. Обичаше ги всичките. За миг усети, че сълзите й напират, но се постара да ги скрие. Сега не им беше времето. Наложи си да се усмихне и учтиво да похвали сладкиша, който й предложи Серпент. Той разцъфтя от удоволствие. Но Чироко забеляза, че Кларинет я наблюдава.
Но все пак се изненада, когато в края на прекрасното угощение блаженото сито мълчание бе нарушено от Кларинет, който се окашля и почака, докато настане тишина.
— Капитане — започна той на английски. — Ние сме доволни, че не се противопостави на това празненство. Ти си наясно, че такива неща се правят само в момент от особена важност за нас.
— Ние сме доволни, Кларинет? — запита Чироко. С тревога осъзна, че не е в час. Погледна останалите Титаниди, които тържествено съзерцаваха празните си чинии. Клавесин бе вперила поглед в далечния край на масата, към празното място, което бе отредено за Крис винаги, откакто бе скочил в Пандемониума.
— Кого имаш предвид, приятелю?
— Всички Титаниди тук и стотиците, които не можеха да присъстват. Бях избран да изразя тази… — Чироко още веднъж се изненада, когато Кларинет затърси подходящата дума. После осъзна, че има и нещо друго.
— „Скръб“ ли е думата, която се опитваш да изречеш?
— Близо е до нея — каза Кларинет с гримаса на лицето. Погледна я очаквателно. За момент й бе съвсем непознат. За момент се превърна в първата Титанида, която някога бе срещнала — а и в действителност той бе пряк наследник на първата. Повече от всякога приличаше на чаровна жена. Черни къдрици, широки скули, дълги мигли и гладки като на бебе страни…