— Какво искаш да направим, капитане? — попита Конъл.
— Първо — тя се пресегна и хвана ръцете на Конъл и Валия. — Искам да заложим своя живот, своята съдба и своята чест. Моята цел е спасението на Адам и смъртта на Гея.
— Един за всички, всички за един — извика Конъл, но нещо се притесни. Чироко го видя да хваща ръката на Робин.
— А Крис? Няма ли да спасим и него? — попита Валия.
— Крис е част от залога. Животът му е в опасност, както и нашият. Ще го спасим, ако можем, но ако трябва да умре, ще умре, както всеки един от нас.
Сега всички се държаха за ръце, с изключение на Нова и Серпент, между които стоеше празното място на Крис. Чироко изгледа всеки един от тях, преценявайки силните и слабите им страни. Никой не отмести поглед. Това беше отлична група. Задачата им беше почти невъзможна, но не можеше да се сети за никой друг, който би искала да е на нейна страна.
— Имам още две неща за казване и после можем да преминем на плановете. Видях Крис и говорихме. Не е наранен, нито той, нито Адам.
Изчака да утихнат коментарите.
— В момента не мога да ви кажа друго. Може би по-късно. А второто нещо отдавна отлагам да ви го кажа. Има малко общо с нашите дела, но трябва да го знаете. Почти съм убедена, че Гея е подпалвачът на Световната война. Дори и да не е, тя е тази, която я подклажда вече седем години.
Настана гробна тишина. Но по израза на лицата им разбра, че са шокирани, но не и изненадани.
— Четири милиарда души — каза Клавесин, на която май й призляваше.
— Нещо такова.
— Убити — допълни Серпент.
— Да. По един или друг начин. — Чироко се намръщи. — Въпреки цялата си омраза, не мога да хвърля цялата вина върху Гея. Човешката раса така и не се научи да живее с бомбата. Щеше да се случи, рано или късно.
— Дали Гея е хвърлила първата бомба? — попита Конъл.
— Не. Едва ли. Моят… информатор смята, че тя може да е проектирала инцидента.
— Да сте виждали как се хранят акули? Това е тактиката на Гея. Видяла е този огромен резервоар с милионите гладни акули. Плиснала е малко кръв във водата. И акулите започнали да се избиват. Но са били са готови за това — Гея само ги е подтикнала. По-късно, когато корабът-наблюдател е бил оттеглен и Войната е давала признаци на затишие, Гея я е подклаждала с някоя от своите бомби. Така че и лично тя е избила няколко милиарда.
— Сега не говориш за яйца — обади се Робин. — Това са истински бомби, нали? Мислех, че Гея няма такива.
— Защо пък не? За цял един век все е успяла да се сдобие с бомба, а е имало и желаещи да й я продадат. Но не. Тя си ги прави сама. Гея е уязвима. Една мощна бомба може да я унищожи. Никъде не е пише, че тя трябва спокойно да седи и да чака. Така че войната е в нейн интерес. Нали знаете, двама се карат — трети печели. На воюващите страни не им е до Гея, най-много да пратят някоя-друга управляема ракета, с които тя лесно се справя.
Облегна се назад в креслото и зачака въпроси. Всички дълго мълчаха. Накря Нова я погледна?
— Откъде научи всичко това, Чироко
Добър въпрос, дете. Чироко бавно прехапа горната си устна и загледа Нова с присвити очи, докато хлапето отмести поглед, защото се почувства неудобно.
— Сега не мога да ви кажа. Но имате моята дума, че говоря истината.
— О, не исках да…
— Ваше право е да недоумявате. Но просто ви моля да помните нашата клетва и засега да приемете нещата на доверие. Обещавам ви, че ще знаете всичко, което зная и аз, преди да поискам да заложите живота си.
И аз също го залагам, Габи, помисли си тя. Най-много се боеше, че Габи ще откаже да се яви на останалите.
— Можеш ли да ни кажеш за плановете си? — запита Кларинет.
— Това — да. И то дълго и отекчително. Предлагам да напълним чашите си, да се изтегнем в креслата и да започваме. Ще ни трябва доста време и ще ви звучи също толкова налудничаво, колкото и всичко останало.
Права беше. След пет рота все още седяха и обсъждаха този или онзи детайл от плана, но като цяло той беше готов.
По това време Нова вече спеше в креслото си. Чироко й завидя. Тя самата едва ли щеше да мигне още цял килорот.
ОСЕМ
Чироко стана от масата и се изкачи по главното стълбище на голямата къща до третия етаж, който рядко се използваше. Тук горе имаше стая, която Крис бе отделил за нея преди много години. Не знаеше какъв беше вътрешният му подтик да я нарече „Стаята на Чироко“. По това време правеше странни неща — като бакърените пана в светилището, посветено на Робин.
Дъсчен под и бели стени, един прозорец с черна щора. Единствената мебелировка беше простото боядисано в бяло метално легло с дебел пухен матрак, винаги спретнато подредено, с белоснежни колосани чаршафи и една възглавница. Толкова беше високо, че се виждаха пружината под матрака и подът. Единственото цветно петно в стаята беше дръжката на вратата.