Тя си тръгна, а Конъл постоя още малко. После се отправи към стълбището.
Клавесин седеше като статуя насред съседната стая. С наострени уши гледаше в една точка на тавана. Конъл понечи да каже нещо, но Клавесин го забеляза, усмихна се бегло и излезе. Сви рамене и се качи по стълбите на втория етаж.
Там бяха Валия и Кларинет, също вцепенени. И те с наострени уши. Сякаш нещо ги мореше.
Дори не го забелязаха, докато не ги подмина, но и тогава само го погледнаха с безразличие и безмълвно се затътриха към стълбите, по които той се беше качил току-що.
Ама че работа.
Сви рамене и влезе в стаята си. Замисли се, отвори вратата и надникна в коридора. И двете Титаниди се бяха вцепенили отново, целите в слух. Роки също беше на стълбището, също слушаше, също гледаше в тавана.
И Конъл го разгледа. Не видя нищо интересно.
А може би се ослушваха за нещо там горе, на третия етаж? Всичките тия стаи бяха празни. Лично Конъл не чуваше нито звук.
После Роки нежно затананика. Скоро запяха и Кларинет и Валия, после Серпент тихо се присъедини към Клавесин. Това беше молитвена песен и говореше на Конъл точно толкова, колкото и другите им песни, сиреч нищо.
Той се прозя и затвори вратата.
ДЕВЕТ
През петдесетте хиляди рота безцелни скиталчества на Пандемониума в Хиперион градяха постоянното му обиталище.
Предприемачи бяха главно железарите, подготвили площадката около централния южен вертикален кабел. Те бяха построили пътя до гъстите гори на югозападна Рея. Мостовете над спокойната река Евтерпа и над буйната Терпсихора. Двеста декара гористи хълмове бяха оголени и дървеният материал — закаран до Пандемониума, където беше избичен, нарязан, изсушен, оформен, натрупан, овързан, обкован, рендосан и издълбан от пет хиляди дърводеделски съюза. Прокарани бяха релси през тежкия терен от мините, топилните, ковачниците и леярните във Феба, през Астерийските планини, над великия Офион в Зоната на здрача на Западна Рея. По стоманените ивици потекоха безкрайни товарни композиции с металния скелет на Пандемониума. На запад реката Калиопа бе преградена. Езерото зад стената бе дълго трийсет километра, а водите му задвижваха мощни турбини и генератори, които по електропроводи и кули изпращаха ток през едновремешните Пасищни земи на Титанидите.
Напоследък, след като строителството навлезе в кипежа си, Гея отклоняваше все повече човешки бежанци от Белинзона, за да се трудят на Пандемониума. Във върховите моменти човешките ресурси достигаха седемдесет хиляди. Къртовски труд, но и добра храна. Недоволните и покойниците биваха зомбирани, така че нямаше опасност от бунтове.
Замислено бе като най-великото творение на Гея.
При отвличането на Адам постоянното обиталище на Пандемониума бе почти изградено. Размерите на щетите върху пътуващото шоу принудиха Гея да започне окончателното преместване, въпреки че довършителните работи щяха да отнемат още поне килорот.
Южният централен кабел с диаметър пет километра изминаваше сто преди да премине през покрива на Хиперион и да се стопи в дневния светлик. Петстотин километра над покрива той достигаше главината на Гея, за да се превърне в една от многото нишки на чудовищната кошница, на която се крепеше колелото на Гея. Мрежата от кабели бе призвана да неутрализира центробежните сили и да спаси Гея от пръсване. Те изпълняваха своя дълг три милиона години и вече показваха признаци на отпадналост.
Всеки кабел бе усукан от сто четирийсет и четири нишки, всяка с диаметър около сто метра. И през хилядолетията тези нишки се бяха опъвали. Процесът бе наречен — макар и не от Гея, която го смяташе за несъществен — хилядолетно потъване. В резултат на него основата на вертикалните кабели бе подложена на разруха, а вътрешността й приличаше на мрачен град от кръгли, килнати небостъргачи, без прозорци и без покриви.
Другият проблем бяха скъсаните нишки. На Гея имаше сто и осем кабела с общо петнайсет хиляди петстотин петдесет и две нишки. Виждаше се, че двеста са скъсани, защото те бяха част от външния слой. Всеки кабел на Гея си имаше своя видима рана: горната част на жицата се навиваше като скъсан край на пружина, а долната лежеше на земята, като се простираше от един до седемдесет километра, в зависимост от височината на скъсване.
Това правило не важеше само за южния централен кабел на Хиперион. Докато събратята му имаха по две, три, та и пет видими рани, извисяващият се от центъра на Новия Пандемониум беше като нов, въздигаше се в равна, спираща дъха перспектива.
Гея хвърли последен поглед нагоре и се накани да тръгва. Само тя знаеше за вътрешните скъсани нишки, погребани във вечен мрак. Четиристотин на брой. Заедно с видимите правеха някъде около четири процента. Реши, че не е зле за три милиона години. До двайсет процента се издържаше, макар и трудно. Но от там нататък трябваше да забави въртенето. Разбира се, грозяха я и други опасности. Най-кекавият кабел извираше от центъра на Океан. Скъсат ли се още няколко нишки, целият кабел като нищо ще рухне. И ще се почнат едни катаклизми…