Алистър се разсмя.
— Ще ми се да те видя как пробваш, кръвопийче.
Варга каза нещо, което Амбър не успя да долови, и се обърна към Алистър, сключвайки поглед с неговия. Алистър се олюля леко и ръката му се отпусна.
Варга само това чакаше.
Спусна се към Алистър невероятно, невъзможно бързо, и го избута назад, отваряйки кръга. След това го хвърли, сякаш беше бебе, и го заби с такава сила в Грант и Имелда, че и тримата се озоваха на пода. Кърсти се хвърли към него с разпятието напред, а Варга се превърна в дим, който се разпръсна, щом кръстът мина през него.
Кърсти се завъртя, в очите ѝ се появи внезапен страх, а по кожата ѝ плъзнаха черни люспи, докато димът се въртеше и усукваше около нея. Ръката на Варга с дългите си пръсти се сключи около задната част на врата ѝ и я блъсна с лице в стената.
Обърна се, когато Бил и Бети застанаха близо един до друг, вдигнали високо разпятията в ръце.
— Вие, вампирите, и магическите ви номерца — каза Бети. — Пушеци, прилепи, хипноза… Като долнопробен водевилен фокусник. Липсва ти само цилиндърът и отегчената асистентка, а ето те тук — занимаваш с особата си добри и свестни хора като нас.
— Къде е дъщеря ни? — попита Бил.
— Ти ще умреш първи — отговори Варга. — А половинката ти ще наблюдава и ще плаче за теб, и чак след като мъката превземе сърцето ѝ, ще сложа край на нейния живот.
— Отегчаваш ме — заяви Бил.
— А аз си имам име — обади се Бети.
— За мен сте просто едни буболечки — каза Варга.
— Колко грубо — отвърна Бети и в този миг Амбър видя нещо в другата ѝ ръка — бутилка с вода, която майка ѝ отвори, поливайки Варга. Водата закипя по лицето му като киселина.
Той се дръпна рязко назад, съскайки от болка, а Бил на мига се озова върху му. Удари го с покрития с черни люспи юмрук, който стискаше разпятието — дясно кроше, което запрати Варга назад и той се препъна в спящия Глен. Бил се спусна към него, удари го отново, а после се включи и Бети, притискайки кръста към главата на Варга. Работеха в екип, поделяйки си гнева на вампира, не го оставяха да се концентрира и непрекъснато го отблъскваха. Бети изля остатъците от бутилката право в лицето му, Варга зави с ръце върху очите си, а Бил пусна ноктите си и разпори врата му.
Този замах вероятно щеше да откъсне главата му, ако не се беше превърнал в дим преди да падне на земята.
Варга отново доби плътна форма зад гърбовете им, кожата му вече беше оздравяла от ефекта на светената вода, а очите му горяха с омраза.
Хвана Бил и скочи нагоре толкова бързо, че видимо беше само размазано петно. Главата на Бил се удари в тавана и той полетя към земята, докато Варга си остана горе. Бети веднага хукна към съпруга си, като за пръв път на лицето ѝ не се четеше спокойна самоувереност. Беше вдигнала кръста, а Амбър с отвращение осъзна, че майка ѝ никога не бе проявявала този защитен инстинкт спрямо нея.
Варга прекоси пространството под тавана и Амбър го изгуби от поглед, но успяваше да следи посоката му по движенията на разпятието в ръцете на Бети. Щом Бети свали кръста, Амбър разбра, че Варга се е спуснал долу. Но, когато тя го снижи още по-ниско, вече не схващаше какво става, докато не чу ръмжене.
Амбър се приближи леко, търсейки източника на звука. Каквото и да беше това куче, откъдето и да беше дошло, беше грамадно и така беше стреснало Бети, че тя почти беше отстъпила. Но да избяга и да изостави мъжа си — Бети не беше готова на такова нещо.
Амбър се приближи още малко — така, че да вижда животното. Беше сгрешила. Не беше куче. Беше вълк. Огромен и сив, бавно се приближаваше към Бети, ръмжеше с настръхнала козина и оголени зъби.
Излая веднъж, остро, Амбър се сви от звука и видя как майка ѝ преглъща и хваща по-здраво разпятието, когато вълкът внезапно скочи. Превърна се в дим преди да се блъсне в кръста, от дима се протегнаха две ръце, които избиха разпятието от пръстите на Бети. Тя се завъртя, но димът се превърна във Варга, той я сграбчи и я запрати в стената.
Тя се препъна назад и пусна ноктите си, но Варга се движеше толкова бързо, че те бяха безсилни срещу него. Удари я с мързеливо замахване през ребрата, тя извика, а той я стисна за гърлото. Бети се вкопчи в китката му, докато той стягаше примката. Тя се свлече на колене, без да може да диша.
Ако Варга убиеше Бети, щеше да избие и останалите, също толкова бързо. Щеше да убие Майло и Глен, а след това щеше да погне и Амбър. Нямаше никакъв шанс да го спре. Единствената възможност беше да избяга сега, веднага, докато той беше зает с друго. Родителите ѝ щяха да умрат. Майло и Глен щяха да умрат, но тя щеше да се измъкне. Да се освободи.