Тя си върна нормалния вид. И веднага започна да се поти. Слънцето изгаряше скалпа ѝ. Ако останеше тук, слънцето щеше да я изпържи до последния сантиметър, беше убедена в това. Щеше да я изпържи до пълно изчезване. Да ѝ изсмуче и последните течности. Може би щеше да заприлича накрая на Варга, в последните мигове преди да рухне. Още беше омазана с кръвта му. Беше се набила в косата ѝ. Имаше нужда от сериозен душ, преди да се освободи от него. Имаше нужда да промие и устата си. Все още усещаше вкуса на кръвта.
Изправи се и погледна към пътя. Беше пробягала сериозно разстояние. Очите ѝ вече бяха изсъхнали и тя се върна в Чарджъра. Майло излезе, когато я видя да се приближава и я погледна над капака на колата. Свали очилата си и се наложи да присвие очи, заради светлината. Погледът му беше изморен, но съвсем нормален.
— Извинявай — каза той.
— Не, прав беше. Държах се глупаво.
— Имаш право на глупост. Намираш се в изключителна ситуация. Няма правилен начин за справяне с нея.
— И все пак трябваше да ти кажа.
— Колко време ти остава?
Тя погледна към китката си.
— Двеста и четиридесет часа.
— Десет дни — обобщи Майло. — Петнайсет часа ни трябват до Колорадо. Ако Джейкъб Бъкстън ни каже къде точно се намира баща му, няма да имаме проблем.
— Добре ли си? — попита тя.
— Какво имаш предвид?
— Не изглеждаш добре. Изглеждаш болен. А очите ти…
— Добре съм — прекъсна я той.
— Надвишили сме сериозно правилото за осемте часа шофиране. Нека аз да карам.
Той поклати глава.
— Мога да продължа. Не съм уморен. И освен това е осем часа на ден средно — забрави ли? Мога да се справя с малко повече.
— Вече пътуваме двойно повече.
— Ще се справя, Амбър. Освен това, имаме краен срок. А сега влизай вътре.
Тя се поколеба, но той вече беше зад волана. Плъзна се на седалката си и се закопча, а Чарджърът захвана да изяжда безкрайния път, а асфалтът изчезваше под гумите му.
42
Когато бяха вече на околовръстното на Лае Вегас и то с добро време, се събуди Глен, а Амбър го прасна с едно разпятие, за да се увери, че все още е човек.
— Ау — викна той.
Тя го прегледа добре, после се върна на седалката си и отново закопча колана си.
— Никакви изгаряния или белези — каза тя. — Не си вампир.
Погледна към Майло, но той беше вперил поглед право напред. Точно както през последните няколко часа.
Глен се помъчи да седне. Беше смайващо блед, а всяко негово движение беше бавно и летаргично. Когато успя да седне с изправен гръб, попита:
— Къде сме?
— Невада — отвърна Амбър. — Как се чувстваш?
Глен облиза устни и известно време прокарваше език из устата си. Когато заговори отново, гласът му беше по-ясен.
— Ужас — рече. — Много, ама много зле. Не трябва ли да съм в болницата? Чувствам се така, сякаш трябва да съм в болница от определен тип.
— Добре си си — каза Амбър. — Просто си загубил малко кръв.
— О — възкликна той. — О, да.
— Колко си спомняш?
— Ъъ… това-онова. Помня, че бях в къщата на Алтеа и някой ме викаше, и аз излязох…
— И не помисли това за странно?
— Моля?
— Някой да те вика от другия край на града — поясни тя. — Това никак ли не ти се стори странно?
Той се намръщи.
— Ами не се замислих, всъщност, ако трябва да съм честен. Просто… тръгнах. Влязох директно в къщата, а много от тях бяха там, просто чакаха. Смееха ми се. После…
Намръщи се още повече. След като за момент гледаше в нищото, поклати глава и вдигна очи.
— Сигурна ли си, че няма да се превърна в един от тях?
— Не и според Алтеа — отвърна тя. — Можеш да се превърнеш във вампир, само ако ухапването те убие първо. Не си мъртъв, нали? Значи не си един от тях. Но пак ще те замеря с кръста, ако искаш.
Той с усилие вдигна ръка.
— Не, не, няма нужда, мерси. Как се измъкнахме?
— Бяхме заобиколени — отвърна тя — и тогава влетя ти и ни спаси.
Той се ококори.
— Наистина?
— Не. Проспа цялата работа. Майло и аз спасихме кожата на трима ни.
Глен въздъхна.
— Значи съм си бил обичайното безполезно аз, така ли?
Изражението на лицето му отне удоволствието от шегите.
— Не си безполезен — каза тя. — Просто беше ухапан. Можеше да се случи на всеки от нас.
— Аха, само дето се случи на мен — той потърка лицето си. — Виж, дали може да спрем за храна или нещо такова? Умирам от глад.