— Какво искате? — попита Джейкъб Бъкстън. Беше на около четиридесет, хилав, само малко по-висок от Амбър и определено имаше нужда от самобръсначка. Както и от хубав сън. Изглеждаше отвратително. Очите му бяха кървясали, а тъмната кожа се беше обринала под челюстта. Почесваше се разсеяно с мръсните си нокти.
— Казвам се Майло Себастиан, а това са Амбър и Глен — започна Майло. — Вие сте Джейкъб, нали така?
— Не се интересувам, каквото и да продавате — заяви Джейкъб. — Не се занимавайте и си тръгнете.
Понечи да затвори вратата.
— Търсим баща ви — намеси се Амбър.
Джейкъб спря, помисли момент, а после каза:
— Пожелавам ви късмет.
— В беда съм.
— И наистина ще стане така, ако не си тръгнете — рече той, но заплашителните му думи никак не звучаха заплашително.
— Моля ви — продължи Амбър. — Баща ви е единственият, който може да ми помогне.
По лицето на Джейкъб премина изражение, което на нечие друго лице би изглеждало като развеселеност.
— Очаквате той да ви помогне? Явно не го познавате изобщо.
— Не, но ни разказаха за него.
Той отвори вратата малко по-широко, само колкото да се облегне небрежно на рамката.
— Повярвайте, легендата никак не се доближава до оригиналната личност.
— Можете ли да ни кажете къде би могъл да бъде? — попита Майло.
Джейкъб ги изгледа и двамата.
— Ама вие сериозно ли?
Амбър се намръщи.
— Говорите така, сякаш очаквате да знаем нещо, което ми се струва, че не знаем.
— Ами тогава да ви осветля. Не знам къде е баща ми — каза Джейкъб. — И затова съм тук. Ето там е цялата работа.
— А дали може да използвам тоалетната ви? — попита Глен.
— Не — отговори Джейкъб.
— Господин Бъкстън — започна отново Майло, — пътувахме много, за да си поговорим с вас. Ако бъдете прям, ние ще си продължим по пътя и повече никога няма да ви обезпокоим. Тези камъни, които се наложи да прескочим, за да стигнем до вратата ви — подозирам, че ограждат цялата ви къща? За какво ви е такъв защѝтен кръг?
Джейкъб го огледа внимателно, след което отклони поглед към Амбър. Тя се опита да изглежда също толкова наясно с въпроса като Майло.
— Момичето не знае за какво говорите — констатира Джейкъб.
— Нова е — отвърна Майло.
— Уча се още — потвърди Амбър. — Но знам повече от Глен.
— Аз буквално нищо не знам — додаде щастливо Глен.
— Като казваш защѝтен кръг — обърна се Амбър към Майло, — да нямаш предвид нещо като онзи другия? В който бях аз? Значи е нещо окултно, така ли? — тя отново погледна към Джейкъб. — За какво е? От какво ви пази?
— От вещицата — отвърна Джейкъб.
Амбър погледна към Майло, за да се увери, че той не се усмихва. Никаква усмивка; значи не беше шега. Отново насочи вниманието си към Джейкъб.
— Има ли вещици?
— Да, има.
— И защо тази вещица ви преследва?
Джейкъб игнорира въпроса.
— Кой ви каза за мен?
— Баба ви.
— Значи е жива?
— Не знаеше ли?
— Прекъснахме връзки. Тя има навика да забравя неприятната реалност в малката ни семейна драма. Чудесна жена, обаче е упорита като муле — Джейкъб внезапно се стресна, сякаш беше видял нещо сред дърветата зад тях. Амбър хвърли поглед назад, но не видя нищо, освен гора.
— Вижте — каза Джейкъб, щом си върна концентрацията — искате да разберете къде е баща ми? Не знам. Съжалявам, че е така, но това е положението. Не знам къде е и няма как да ме накарате да се опитам да разбера — той погледна Майло. — Нали това планирате? Съжалявам, приятелю. Изглеждаш като човек, който може да изтръгне такава информация, но аз просто не разполагам с нея. Това е задънена улица. И може да се връщате там, откъдето сте дошли, преди да привлечете внимание.
— Вещицата — каза Майло.
Джейкъб кимна.
— Няма да мръднем.
— Говоря сериозно — каза Джейкъб. — Ако ви види, ще ви погне.
— Тогава по-добре да ни поканиш да влезем.
Джейкъб въздъхна.
— Карай. Приятна разходка на връщане.
И затвори вратата.
Амбър тръгна да пита нещо, но Майло я спря с ръка. Тя затвори уста и се огледа. Зачуди се дали е вещица като в „Магьосникът от Оз“ или като онези в книгата на Роалд Дал. Надяваше се да е някоя тип „Хари Потър“, но се съмняваше.
Вратата на хижата се отвори, а Джейкъб застана пред тях видимо вбесен.
— Бързо влизайте вътре — нареди той.