43
Из хижата бяха разпилени книги и списания и стегнати торби с боклук. Освен тези неща, вътре бе сравнително подредено, макар във въздуха да се носеше някаква миризма.
— Вещицата не ти дава да излезеш оттук? — попита Амбър. — Какво ще стане, ако се опиташ да се махнеш?
— Ще ме подгони и ще се върна обратно — отвърна Джейкъб, затваряйки вратата. — Не иска да ме убие. Иска само да ме измъчва. Отне ми няколко години да го схвана. Но това не оправя нещата. Не става по-лесно за бягство. — Тоалетната?
Джейкъб въздъхна и посочи нужната врата. Глен се усмихна благодарно и побърза да влезе.
— От колко време стоиш затворен тук? — попита Майло.
— От колко време живея тук? Десет години — отвърна Джейкъб. — Заключен в тази хижа? От седем месеца. Стойте далеч от прозорците, моля — се смръщи той. — Знаете ли, не си спомням откога не съм имал гости. Това означава все нещо, нали? Щом не си и спомням. Обаче сега не съм сигурен какво трябва да направя. Все още ли се извиняваме за бъркотията? Сигурно да. В такъв случай — извинете, че е така разхвърляно. Вече не ми вдигат боклука. Правя, каквото мога с рециклирането, но всъщност най-много искам да изляза навън с целия този боклук и да го изгоря. Но като всеки бойскаут съм съвсем наясно с опасностите при паленето на огън в гористи местности. Та, казвайте сега кои сте, че да не ви избия с моята брадва.
Амбър сигурно беше добила странно изражение, защото Джейкъб ѝ се усмихна.
— Всъщност не. Брадвата е отзад, а пък аз никого не съм убивал с нея. Но все пак съм адски любопитен кои сте и какво искате от баща ми.
— Искаме само да поговорим с него — каза Амбър. — Баба ти ни каза, че ти вероятно би могъл да помогнеш.
Джейкъб се почеса по тила.
— Какво друго ви каза?
— Каза, че си бил болен от рак като малък. Че баща ти е сключил сделка със Сияйния демон, за да те излекува, но когато трябвало да започне да изплаща дълга си, избягал, а Сияйния демон не може да го намери.
Джейкъб кимна.
— Каза ли ви какво трябваше да направи баща ми, за да се отплати за живота ми?
— Каза, че трябвало да събира душѝ. Но никога не се наложило, защото избягал.
Джейкъб погледна Майло.
— Ти си човек с опит. Вярваш ли го това?
Майло се поколеба.
— Някои неща звучат достоверно.
— А коя част не се връзва?
— Тази, че никога никого не е наранил. Това трудно мога да го приема.
— Точно защото не е вярно — потвърди Джейкъб. — Когато бях болен, баба ми се молеше до леглото ми почти всяка вечер. Не идваше да си говорим, да си бъбрим, не ми носеше комикси или грозде, нито картички „Оправяй се скоро“… Сякаш не идваше при мен. Сякаш идваше да си говори с Бог. Молеше се толкова дълго и толкова усилено, с цялото мънкане под нос, събраните ръце, сълзите в очите — тя всъщност ме плашеше. Беше толкова… пламенна. Всяка нощ, след като си тръгнеше, аз оставах да лежа, овързан за всичките машини, ужасѐн, сред тишината, че съм сам-самичък… Бог можеше да отговори. И аз щях да съм единственият, който го чува.
— Алтеа може да е наясно с някои от нещата, които направи баща ми, но не с всичко — не и тези, които заплашват представата ѝ за нейния син. Разбирате ли, тя беше готова да приеме, че е сторил нужното, но то имаше смисъл за нея, само ако той останеше светец. Всичко друго би развалило нещата.
— Значи баща ти не е светец — каза Амбър. С това тя имаше опит.
— Намеренията му бяха добри — отвърна Джейкъб. — Аз умирах. Беше готов на всичко, за да ме спаси. На всичко. И го направи. Ако не беше сключил онази сделка, аз щях да съм в гроба преди да съм навършил единадесет.
— Къде се сключи сделката? — попита Майло.
— В болничната ми стая — каза Джейкъб. — Баща ми и Сияйния демон — застанали над леглото ми. Светлината беше навсякъде. Никакви сенки. Нула. Знаете ли, първо помислих, че е Бог. Реших, че може да е чул молитвите на баба и е дошъл да ме излекува. Но тогава започнаха да говорят за сделката и какво трябва да направи баща ми. Съвсем скоро Демонът вече не ми изглеждаше като Бог. Нито пък татко звучеше като човека, който познавах. Говореше на този Демон и преговаряше за условията така, сякаш беше наясно с всички подробности. Едно мога да кажа за баща ми — той е умен човек и обича да чете. Ако се интересува от някой въпрос — ще прочете достатъчно много книги, за да стане специалист в тази област или поне най-близкото до специалист. И точно така говореше със Сияйния демон — като експерт. Аз тогава не знаех — и как бих могъл? — но той договаряше една пробойна в споразумението, която дори Демонът не забеляза.
Амбър се обърна, когато Глен влезе в стаята.