— И това продължава вече петнайсет години? — попита Амбър. — И Сияйния демон се надява, че една сутрин ще се събудиш и ще си кажеш „хайде стига толкова“? И ще му кажеш къде е баща ти?
— Само че аз не знам къде е — каза Джейкъб. — Нали това ви казвам. И Сияйния демон е наясно. Не ми изпрати вещицата, за да говори с мен, а за да ме измъчва — за да накара баща ми да дойде да ме спасява. Което очевидно не се случва.
— А има ли някой, който може да знае? — попита Майло.
— Никой, който аз познавам. Но защо въобще ви е притрябвал?
— Моите родители са сключили сделка със Сияйния демон, която засяга мен — отвърна Амбър. — Опитвам се да се измъкна. Надявах се, че баща ти ще може да ми помогне.
Джейкъб въздъхна.
— Ако става дума, вярвам ти. И съжалявам, че не мога да ти кажа това, което искаш.
— А ако знаеше къде е — каза Майло, — щеше ли да кажеш на Сияйния демон?
Джейкъб се поколеба, а накрая се усмихна горчиво.
— Вероятно не.
— И аз така си помислих.
Глен влезе в кухнята. Всички го изгледаха.
— Тоалетната е добре — съобщи Майло, въздъхна и подаде ръка на Джейкъб.
— Благодаря, че поговори с нас.
Джейкъб стисна ръката му, после и тази на Амбър.
— Съжалявам, че не можах да бъда полезен.
— Все пак благодаря — отвърна Амбър.
Глен подаде своята ръка. Джейкъб обаче му кимна.
— Приятно ми беше.
Той ги поведе към вратата, отвори и те излязоха. Дъждецът беше спрял, макар че небето още беше навъсено.
— Успех — каза Джейкъб, — искрено.
Затвори вратата, а те тръгнаха към колата.
— Счупих му тоалетната — обяви Глен в мига, в който бяха отново на пътеката.
Амбър не му обърна внимание и погледна към Майло.
— Вярваш ли му като казва, че не знае къде е баща му?
Майло въздъхна.
— Ами да, всъщност, да. А ми се щеше да не е така.
— И какво ще правим сега?
— … не знам.
— Не можем просто да спрем. След всичко това няма как да спрем. Трябва да има начин да открием бащата на Джейкъб. А каква е тази работа с крилатия звяр?
Глен се намръщи.
— Крилат звяр ли? Има крилат звяр?
— Не може никой да не го е видял да лети и да не го е постнал в някой странен форум за такива работи — продължи Амбър. — Интернет направо лапва такова нещо с парцалите.
— Говорили сте си за крилати зверове? Сериозно ли?
— Приемаш, че Бъкстън продължава да събира душѝ — каза Майло.
— Ами да — отвърна Амбър. — Така де, защо да не го прави?
— Може да е решил, че убийствата на невинни хора не е занимание, което би искал да продължи да практикува.
— Хора, спрете да ходите толкова бързо — обади се Глен. — Още съм слаб.
— А може да му харесва — продължи Амбър. — Убил е сума ти народ, за да стане достатъчно силен и да изчезне. Не виждам как ще е съгласен да изгуби цялата тази сила, а ти? Дори бих казала, че ще иска да става още по-силен.
— Предполагам — бавно каза Майло. — Особено ако очаква Сияйния демон да се появи всеки момент…
— Ето, точно това мисля и аз — възкликна Амбър, щраквайки с пръсти. — Мисля, че не е спрял да убива. Може и да не е през седмица, както каза Джейкъб, но бас ловя, че е често.
— Може ли да забавите, моля ви се — обади се Глен изотзад. — Когато Джейкъб разбере какво съм направил с тоалетната му, ще тръгне по петите ми, а аз съм твърде слаб, за да се защитавам сам. А и не знам как.
— Сигурно няма нищо по въпроса онлайн — игнорира го Амбър. — Или пък го има, обаче е забутано в някоя далечна част на мрежата, която никога не бих могла да открия.
— Ние може би не — отвърна Майло, — но някой, който се изхранва с това… Може и да може.
Майло извади телефона си и набра някакъв номер. Изчака да му вдигнат.
— Едгар, приятелю — каза с усмивка. — Изглежда пак се нуждаем от помощта ти — усмивката му леко посърна. — Не съм сигурен за какво… а, говориш за кесията за барут. А, да, може и да сме я взели по случайност с нас…