Любопитството ѝ никак не беше задоволено, затова вещицата продължи да дращи и да драпа все по-надълбоко и по-силно, а Амбър стисна зъби от болка.
Вече се чуваше някакъв глас, който приближаваше все повече.
— Къде ме водите? Моля ви. Моля ви, нека се върна при другите. О, Боже, моля ви…
В стаята влезе Фейт, влачена от още две забулени. Видя Вещицата и се дръпна, но нямаше как да спре забулените да я довлекат до Амбър. Накрая замлъкна.
Вещицата се пресегна, а коравите ѝ пръсти обърнаха главата на Амбър първо на едната страна, после на другата. Мръсни нокти насила отвориха устата ѝ, а Амбър едва устоя на порива да я ухапе. Едва не повърна, докато я изследваха. Внезапно вещицата прехвърли вниманието си към Фейт, като повтори същата процедура, после пак се върна на Амбър и попипа с пръсти гърдите и корема ѝ.
— Какво прави? — прошепна Фейт.
— Преглежда ни — отвърна Амбър.
Вещицата рязко вдигна глава и Амбър млъкна.
По страните на Фейт се стичаха сълзи, но мекият ѝ глас беше учудващо равен.
— Отче наш, който Си на небето, да се свети името Ти…
Вещицата остави Амбър и отново се прехвърли на Фейт, започна да я стиска и да я ръчка по тялото, както направи преди това с Амбър, но Фейт не спря да се моли.
— … да бъде царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята, насъщния ни хляб дай ни днес и ни прости прегрешенията, както ние прощаваме на…
Изведнъж вещицата спря и отстъпи назад и за един безумен миг Амбър помисли, че молитвата върши работа. Но тогава разбра. Вещицата беше взела решение.
От пръстта под крака на Фейт избиха три корена, разкъсаха и без това разпадащите се дънки и се врязаха в краката ѝ. Фейт запищя, почти се отскубна от забулените, но те я удържаха, а корените не спираха да прииждат. Амбър изруга, извика, опита се да помогне, после се опита да се отдели, но не успя да направи нищо и трябваше просто да стои и да наблюдава как агонията на Фейт достига нови висини, придружена от смразяващи писъци. Под кожата ѝ се движеха клони, вейки пронизваха кожата, пръскаше кръв, отваряха се цепнатини и рани, от които се разливаха вдигащи пара вътрешности. После писъците изведнъж секнаха, Фейт изхъхри за последно и умря.
Брадичката ѝ падна на гърдите, но тя не падна и не спря да се движи. Корените продължиха да я изпълват, избутваха органите, а костите и месестата част на тялото ѝ падаха на земята. Кожата на шията ѝ се изду и след миг тя вдигна глава.
Амбър зяпна.
Онова нещо, което до преди малко беше Фейт, направи крачка, освобождавайки се от корените, които го крепяха към земята. Завлачи другия си крак отзад. Не сработваше както трябва.
Вещицата огледа нещото Фейт и внимателно провери свършената работа. През това време, устата ѝ се движеше, сякаш сама си говореше. И тогава устата на Фейт-нещото също се раздвижи — идеален огледален образ на формите, които правеше вещицата. Но думи нямаше. Вместо това се чу поредица от звуци — глухо издишване и далечно поскърцване.
Вещицата обърна глава към Амбър, а Фейт-нещото съвсем точно изимитира движението. Вещицата вдигна лявата си ръка и марионетката направи същото.
Вследствие на това обаче, кожата между лакътя и рамото на Фейт-нещото се разкъса и това разцепване се сля с друго, а двете заедно се превърнаха в зееща дупка, от която стърчаха остри клони. Фейт-нещото се опита да се задържи цяло, но дупките се разтваряха навсякъде по кожата му, като всяко разкъсване водеше към други и само за секунди Фейт-нещото се разпадна, а по пода се пръснаха пръчки.
Вещицата се загледа в провалилия се опит за марионетка, а забулените жени повлякоха Амбър по гръб. Тя не се съпротиви, когато я замъкнаха обратно в мазето.
Хвърлиха я вътре, после захлопнаха решетката подире ѝ.
Другите жени се втурнаха към нея.
— Какво стана? — попита Деб. — Видя ли Фейт? Дойдоха, взеха я и после се чуха писъци.
— Тя… тя е мъртва — каза Амбър. — Съжалявам.
Нямаше вайкане, нямаше спорове, нямаше сълзи. Жените просто стояха, а действителността се слягаше върху раменете им, едва удържима със своята тежест.
— Какво стана? — попита отново Деб.
— Прегледа ни — глухо отговори Амбър. — Вещицата. И двете ни прегледа, след което направи своя избор.
— Какво стори на Фейт? — настоя Джулиана.
— Напълни я с клони — каза Амбър. — Корени и съчки, и клони. Цялата я запълни. Намерих една стая, която беше пълна… с такива неща.
— Гретчен? — попита Деб.
— Не знам — отвърна Амбър. — Вероятно. Изглежда, че се занимава с това от известно време. Експериментира. Опитва се да го направи както трябва, да проработи.