— Сигурно съм стоял там час или повече просто да я гледам. Знаех какво съм. Убиец. Нещо повече — чудовище. Спомних си моменти от сделката — бледи спомени от преди години, и си спомних Демона, който говореше с мен… Но не си спомнях думите. Не можех да си спомня условията, нито защо изобщо съм го призовал.
— А името ти Майло ли е въобще? — попита Амбър. — От Кентъки ли си изобщо?
Той се усмихна леко.
— Според личната карта в портмонето ми — да. Доколкото мога да преценя обаче, това е фалшива идентичност. Не знам защо ми е трябвала. Но е единствената, с която разполагах, така че я приех.
— Какво направи? Качи се в Чарджъра ли?
— Да — отвърна той. — Първите няколко месеца всичко беше добре. Просто си карах. Бях близо до Маями и затова тръгнах към болницата. Не си спомнях нищичко за живота си преди сделката, но си спомнях улиците, о, да. Помнех къде е всичко. Но колкото повече карах, толкова повече ми се изплъзваше всичко. Отначало не забелязвах колко спокоен ставам. Колко задоволен. И после, просто ей така… — той щракна с пръсти — знаех, че ако не изляза от тази кола, отново ще започна да го правя. Така че го направих.
— Прибрах Чарджъра и взех автобус до болницата. Не установиха никаква травма на главата. Ходих по психиатри, по специалисти по хипноза… Тези последните помогнаха, между другото. Започнах да си спомням малко повече — но все за времето, прекарано в колата, пътуванията по черните пътища, подбирането на жертвите… Нищо за мен самия. Нищо за живота ми преди всичко това. Свързах се с Едгар, за да се опитам да разбера повече за сделката, която съм сключил, и дори просто, за да разбера с кой Демон съм я сключил. Не се получи. Постепенно приех, че старият ми живот е изтрит и че няма връщане назад.
— И все още не си спомняш нищо?
Той поклати глава.
— Джейкъб каза, че Сияйния демон е изпратил представител, когато баща му е спрял да събира душѝ. Никой ли не дойде при теб?
— Не. Аз всъщност щях да се зарадвам. Щях да получа някакви отговори в крайна сметка.
Отпред в Чарджъра Глен се събуди. Амбър забеляза как се оглежда наоколо със сънлива тревога. Видя я и помаха.
— Това беше преди дванайсет години — каза Майло. — На всеки няколко месеца ходех до гаража, отмятах покривалото и просто… гледах. Не пипах. Не се качвах.
— Докато не те накарах аз.
Той я погледна намръщено, сякаш току-що си бе спомнил, че е до него.
— Нищо не си ме накарала да направя.
— Колата ти трябваше, за да ме закараш на черните пътища.
— Изборът си беше мой — каза Майло. — Освен това е минало достатъчно време. Вече не изпитвам същата нужда като по онова време. Тогава нямаше да мога да удържам Чарджъра. Щеше да има непрекъсната опасност да се плъзна отново към старите си навици.
— А сега не е така?
— Разбира се, че не. Не ме превзема както някога.
— Понякога го прави.
— Какво?
— Когато си карал твърде дълго, сякаш ставаш… Ами ставаш един такъв странен. По-слаб.
Майло вдигна рамене.
— Натиск има, това е сигурно. Но държа нещата под контрол.
— Човек не се отказва от вредния навик като се връща към него.
— Аз държа контрола, ясно? Вярвай ми.
— Значи… наистина е жива? Колата де?
— В известен смисъл.
— Чува ли ни? Разбира ли ни?
— Разбира се.
Тя погледна към Чарджъра и ѝ се стори, че прилича на котка, която ей сега ще скочи.
Майло се усмихна.
— Няма да ти причини нищо лошо.
— Откъде знаеш?
— Понеже знам кога не харесва някой.
— То ти говори?
— Нещо такова. Амбър, спокойно, става ли? Сега нещата са съвсем различни. По-възрастен съм, по-силен. Аз контролирам ситуацията, не Чарджърът. Когато си в тази кола, няма от какво да се притесняваш, разбра ли? Всички останали навън — каза той — те трябва да се притесняват.
48
Останаха да прекарат нощта в Канзас и още преди осем сутринта бяха потеглили. Амбър гледаше как пейзажът израства и равната земя се издига на хълма, колкото по̀ на изток пътуваха. Минаха през Мисури и Илинойс и се върнаха в Индиана в пет следобед. Майло каза, че на следващия ден ще бъдат в Ню Йорк.
Намериха мотел, подобен на много други, в които бяха отсядали — под формата на буквата „Г“, а вратите на стаите гледаха директно към паркинга. Амбър получи стая в долната част на „Г“-то, Глен — в средата, а Майло — по-близо до ъгъла.