Амбър го изгледа, но Майло вече завърташе волана. Спря, изскочи от колата и хукна между две сгради с пистолет в ръка. Тя се насили да остане в колата.
Планът беше добър. Въпреки гнева ѝ, въпреки внезапната ѝ ярост, планът си беше добър.
Едгар сумтеше, докато слизаше от задната седалка и се настаняваше зад волана.
— Добре сега — рече. — Да тръгваме.
Чарджърът бавно се отдели от тротоара и не набра много скорост.
— По-бързо! — скастри го Амбър.
— Карането на кола е като язденето на кон — търпеливо обясни Едгар. — Трябва да знаеш какъв ѝ е пределът, да разбереш нейния…
Амбър изръмжа срещу него.
— По-бързо.
Едгар преглътна тежко и натисна газта.
Тъкмо излизаха от пресечката, когато Едгар вдигна очи, изсъска и изви волана в обратната посока.
Рогата на Амбър се удариха силно в тавана.
— Какво правиш, по дяволите, Едгар?
Вече караха с пълна скорост, а Едгар повече гледаше нагоре, отколкото пътя отпред.
— Бъкстън — каза. — Хванал е Майло.
— Какво?
Излязоха на по-оживена улица.
— Не видя ли? Носеше го — каза Едгар. — Майло изглеждаше в несвяст. О, Боже, нали не мислиш, че ще го пусне отгоре?
Амбър не обърна внимание на въпроса.
— Къде са? Не ги виждам.
— Точно пред нас — отвърна Едгар, докато лавираше между колите. — Видя ли ги? Точно… о, по дяволите. Къде отидоха? Бяха точно там, а после… аха!
Още едно извиване на волана и рогата на Амбър пак застъргаха по тавана.
— Предупреждавай малко — каза тя вече вбесена.
— Съжалявам — отвърна Едгар. — От моята страна са. Виждаш ли ги?
— Ще повярвам на думата ти.
Шофирането на Едгар привличаше силно внимание. Колите надуваха клаксоните си срещу тях, когато ги подминаваха, а Едгар извикваше по едно извинение на всяка.
— Спри да го правиш — каза Амбър.
— Да карам ли?
— Да се извиняваш.
— О — рече Едгар, — съжалявам. Обаче е вълнуващо, нали? Така де, ако не пусне Майло на земята, ще бъде много вълнуващо. Ако го пусне, ще бъде трагично и ужасно, но точно в момента е вълнуващо. Усещаш ли? Можеш ли да почувстваш вълнението?
— Мога — отвърна Амбър, готова да го удуши.
— Виж ме само — продължи Едгар, — карам демонска кола, преследвам крилат звяр… Около мен е пълно с опасности, но аз не се обръщам и не бягам, нали? Предава ли ме моята смелост? Не, не ме предава.
— Още ли дрънкаш?
— Когато съм нервен, говоря. Предполагам, че говоря и когато преследвам демони. Това ми е за пръв път и говоря много, така че вероятно говоря, когато ги преследвам. Ха! А това са панталоните ми за лов на демони. Винаги ги нося, когато преследвам демони.
Направо ѝ се искаше да му разкъса гръкляна, но не го направи. Ако му го разкъсаше, щяха да катастрофират.
— Тази кола е великолепна, нали? — попита той. — Чуваш от хората как ръмжали двигателите — е, този наистина ръмжи, нали така? Чуваш го, нали? Какъв рев. Каква мощ. Тази кола е жива. Ей, дали и на мен ще ми повлияе? Така де, сещаш се… от…
— Понеже Майло е Магистралния призрак и тази кола е чудовище?
— Ооо — отвърна Едгар, — казал ти е, супер. Да, чудя се дали и аз няма изведнъж да стана обсебен и в плен на мрака и такива неща.
— Съмнявам се.
— Да, вероятно си права — Едгар продължи да следи Бъкстън и Майло през отворения прозорец и зави зад един ъгъл. Тук имаше по-малко движение. Повече затворени кантори и художествени галерии. Сума ти галерии. Насочваха се към пристанището.
— Това ще да е голяма работа обаче. Да усещаш такава мощ. Какво е, Амбър, когато си така, когато си в тази форма? Ако нямаш против, че те питам, разбира се.
Тя се отказа да се опитва да намери Бъкстън в небето.
— По-добре съм. По-силна. По-бърза.
— Красива.
Тя го изгледа лошо.
— Съжалявам — измънка той. След миг забави колата.
Амбър се напрегна.
— Какво?
— Приземяват се — отвърна той. Зави зад поредния ъгъл. Тук нямаше коли. Никакви пешеходци. Само закрити заведения, магазини и складове. Спря фаровете и те бавно минаха през някаква отворена порта.
Минаха покрай товарни контейнери, натрупани във високи колони, като градивни блокове, а над временни офис-кабини се извисяваха кранове. Едгар караше толкова близо до една пирамида от счупени тръби, че назъбените им краища почти надраскваха корпуса на Чарджъра. Бавно, бавно се придвижваха сред всичко това, към склада от източната част на двора, а Едгар изгаси двигателя и погледна нервно към Амбър. Тя въздъхна и слезе от колата. Усещаше миризмата на морето.