Кърсти се усмихна радостно и потупа корема си.
— Много сме развълнувани.
— А след седемнайсет години — продължи Алистър, — щеше да е моят ред с Имелда. Но след като Имелда вече няма да е с нас… Ще ми трябва нова половинка.
— Наистина не се чувствам удобно с тази работа — промърмори Бил.
— Защо не? — попита Алистър. — Тя е силна, красива, страховита. След седемнайсет години ще е на трийсет и три — добра възраст за създаване на семейство.
— Не — отсече Амбър. Изненадващо, но след всичко случило се, тя беше шокирана. — Просто не. Няма да се присъединя към вас, няма да стана част от това… от този извратен цикъл от убийства и определено няма да ти ставам половинка.
Алистър вдигна ръце.
— Не казвам, че няма да е неловко, но ще свикнеш с представата, само трябва да опиташ.
— Майната ти. Предпочитам да ме изядеш.
— Сладурче — обади се Бети, — не го обмисляш достатъчно старателно. Може да е най-добрият вариант. Няма ли да е хубаво отново да сме семейство?
— Семейство? — повтори Амбър. — С теб и Бил? След всичко, което направихте? След всичко, което опитахте да направите? Вече не сме семейство, Бети, а и никога не сме били. Вие сте мои родители заради някаква отвратителна космическа шега, но не сме семейство.
— Тя взе решение — обади се Бил. — Ще я убием, ще я изядем — както го планирахме.
— Бил, чакай — каза Бети. — Дай ѝ възможност да го обмисли.
— Няма да си промени мнението — раздразнено отвърна Бил. — Да знаеш някога да си е променяла мнението, когато е в това настроение? Ще предпочете да умре пред това да си признае, че греши. Ще предпочете да умре, за да ни направи напук. Знаеш колко е инатлива, Бети, и го прави нарочно.
— Хайде, Бил — каза Алистър.
— Не ми викай хайде. До голяма степен вината за всичко е твоя. Не успя да ощастливиш Имелда и сега…
Алистър се нахвърли върху Бил и само Грант и Бети успяха да го удържат.
— Във всяка от двойките партньорите се грижат един за друг — продължи Бил. Мислиш ли, че щях да допусна Бети да отиде толкова далеч? Че нямаше да забележа, че променя отношението си? Мислиш, че тя нямаше да забележи подобна промяна у мен? Грант остави ли Кърсти да се олюлява над пропастта? Да не би Кърсти да го оставя сам със съмненията му? Ние всички се подкрепяме, Алистър. Това е сделката, която сключихме по собствена воля, когато започна всичко. Че ще бъдем опората на другия. Останахме верни на това убеждение. А ти — не.
Алистър се освободи от ръцете, които го държаха.
— Няма да ми прехвърляш вината за това — каза. — Ти и Бети бяхте женени преди дори да сме говорили със Сияйния демон. Грант и Кърсти бяха влюбени. А аз? Едва познавах Имелда, а ето че тя внезапно стана част от нашата група и ми беше казано, ей, ето ти жената, с която ще прекараш остатъка от живота си. Това е твоята половинка оттук нататък. Няма да има други. Аз никога не съм я обичал.
— И тя никога не те е обичала — заяви Кърсти.
Алистър зяпна.
— Не ми пука. Ясно ли е? Пет пари не давам. Мен ме набутахте в тази работа с нея, а докато бяхте заети да се гледате влюбено в очите, не забелязвахте, че Имелда е слабото звено във веригата. Но ето сега имаме възможност да заменим това звено с някой много по-силен.
— От изражението на лицето ѝ, бих казала, че дъщеря ми не те обича — каза Бети.
— Ще свикне.
— Щом Имелда не успя, защо мислиш, че Амбър ще го направи?
— А каква е алтернативата? Да ги убием и двете? Не знаем как ще се отрази това на разпределението на силата между нас.
— Няма да убивате Имелда — каза Амбър — и можеш да спреш да дрънкаш останалите глупости. Бил е прав. Няма да размисля. Пуснете Имелда и вземете мен.
— Можем да те вземем и без това — заяви Кърсти. — Наистина ли смяташ, че ще успееш да ни надбягаш всички?
— Не — отвърна Амбър, — но ще се бия до край. Ако пуснете Имелда, няма да се съпротивлявам, стига да обещаете, че няма да е болезнено.
Демоните се спогледаха, после Бил погледна Имелда.
— Чу я. Тръгвай. И ако искаш съвета ми — не спирай да бягаш.
Отстраниха се, за да ѝ направят място да мине. Имелда погледна натам, после обратно към Амбър. Имаше сълзи в очите.
— Хайде — окуражи я Амбър. — Достатъчно пъти ме спасява. Сега е мой ред да спася теб.
Имелда изхлипа зад парцала в устата си и си върна нормалния вид. Амбър почувства внезапна вълна от привързаност към тази жена, единственият човек, който беше демонстрирал към нея истинска, искрена любов, и сърцето ѝ се разби на парчета, когато Имелда се обърна.