Но в последния момент Имелда се развъртя, хукна да бяга, но не към изхода, а към пирамидата от счупени тръби и стоманени пръти. Тичаше право към нея. Амбър изпищя името ѝ, след като Имелда спря внезапно, прободеното ѝ тяло увисна безжизнено, а главата ѝ се люшна напред.
Демоните наблюдаваха шокирани.
Амбър започна да се отдръпва, а сълзите се стичаха по страните ѝ.
Алистър бавно протегна ръка, сякаш не можеше да повярва, че Имелда е мъртва. Издърпа тялото ѝ от тръбите и нежно го положи на земята. После коленичи и останалите направиха същото. Амбър за миг помисли, че са искрено натъжени от случилото се.
Тогава Имелда изстена лекичко, а Амбър вдигна ръка към устата си, когато демоните започнаха да разпарят дрехите на жената, да раздират и да късат плътта ѝ с ноктите си, да ръфат и да разкъсват със зъби, а кръвта се лееше, докато пируваха така.
От устните на Амбър се откъсна животински вой, когато Имелда обърна главата си към нея, с отворени очи, сякаш можеше да я види, скрита в тъмнината.
Изяждаха я жива и умря, едва когато Бил извади сърцето ѝ.
55
Наблюдаваше ги от мрака как се натъпкват с тялото на Имелда.
Щом приключиха, захвърлиха останките в прахоляка и се отдалечиха с олюляване. На Амбър ѝ трябваше известно време, за да разбере, че са пияни. Бил и Бети легнаха върху капака на колата си, а Грант и Кърсти затанцуваха с валсова стъпка в жълтата светлина, кикотеха се и пееха, докато се стараеха да не се настъпват. Алистър се клатушкаше покрай тях и си мърмореше нещо под носа. Опита се да използва една от колите, за да се подпре, но загуби равновесие, свлече се бавно и тромаво, а когато се озова на земята, си остана да лежи там, свит на кравай, клонящ към сън. Пияни демони с омазана в червена кръв червена кожа. Приближи се още един комплект фарове. Кръгли светлини, близо една до друга — доста по-близо от тези на модерните коли. Амбър се мръдна и приклекна, за да огледа по-добре приближаващата се кола. Не знаеше как се казва, но беше стара — от тридесетте или четиридесетте години, с продълговатите предници и стъпенките отстрани, като онези, на които стъпвали гангстерите, след като обирали банки.
Родителите ѝ бяха станали, изстъргваха от устите си засъхналата кръв и оправяха дрехите си. Грант изрита Алистър, който се събуди, видя колата и веднага се стегна.
Колата спря и двигателят замлъкна. Отвътре слезе плешив възрастен мъж.
Беше дребен, с приведени рамене и носеше вълнена жилетка върху риза и вратовръзка. Бръкна в колата и извади голям черен куфар, който приличаше на старите лекарски чанти. След това издърпа една портативна маса и понесе двете неща към ярко осветения кръг, където го чакаха демоните. Подаде масата на Бил, който я разгъна. След това старецът постави куфарчето отгоре.
Извади спретната купчинка бинтове, а после шест малки шишенца — едно по едно, като ги подреди в редичка на масата. Бил застана до първото шишенце. Бети — до него. Само пред последната стъкленица нямаше никой.
Старецът подаде на всеки по един скалпел с дълго острие. Остана му един излишен.
Бил свали якето си и нави ръкава на ризата. Прокара острието по червената си кожа и задържа ръката си над шишенцето. Кръвта се точеше на непрекъсната струя. Останалите повториха процедурата.
Когато шишенцата се запълниха, те поставиха корковите запушалки и бинтоваха раните си.
Старецът погледна стъклениците. Неодобрително се вторачи в шестата.
— Ужасно съжаляваме — заоправдава се Бил, — но Имелда, тя… тя ни предаде.
— Сделката включва шест стъкленици — каза старецът.
— Ще ви дам още от моята — отвърна Бил, но по лицето на мъжа премина такова отвращение, че Бил буквално направи крачка назад.
— Кръвта ви вече губи сила — заяви старецът. — Условията на сделката са съвсем конкретни.
Бети се усмихна с милион-ватовата си усмивка.
— Ще напълним и шестото, уверявам ви. Ще намерим дъщеря ни. Тя е тук, наблизо е. Отново ще се нахраним и ще би дадем достатъчно, за да запълним още шест шишенца.
Беше изненадващо, но от тези думи все пак ѝ стана болно. Амбър щеше да се изсмее, ако не ѝ се плачеше толкова много.
— Не проявявам интерес към нови шест — заяви старецът. — Изискването ми е само количество, достатъчно да запълни тази празна стъкленица, както е според уговорката.
— Знаем — тихо отвърна Бил. — Имате безрезервните ни извинения за неудобството. Ако се съгласите да останете тук, ще я намерим. Ей сега ще я открием.