Алистър спря. Усмихна се студено.
— Да не ме мислиш за вчерашен? Мислиш, че не съм наясно какво правиш ли?
— Разбира се, че си наясно — отвърна тя. — Будалкам те.
— Няма да свърши работа.
— Кретен, вече върши работа. И знаеш ли защо? Понеже и двамата знаем, че всичко, което казвам, е стопроцентова истина, жалко подобие на мъж такова!
Той се хвърли върху нея твърде бързо, за да го избегне. С едната ръка я хвана, с другата я удари. Люспите ѝ не помогнаха да притъпят болката. Отново падна, този път върху друго бюро, преобърна се и се приземи лошо. Опита се да стане, а той ѝ помогна с ритник в ребрата.
Изведнъж не можеше да диша, а той я награби за якето и я вдигна високо, докато тя искаше само да се свие на кълбо. Удари я отново, и отново, а когато се опита да му отвърне, се изсмя и заби лицето ѝ в стената.
Двама ду̀ши минаха покрай прозореца. Тя се опита да извика, но успя само да изстене отчаяно, така че нито Майло, нито демонът Грегъри Бъкстън я чуха.
Ръката на Алистър се сключи зад врата ѝ, прикова я на място и надникна навън.
— Кой е този? — зашепна той в ухото ѝ. — Приятелчето ти с колата го познах, но този крилатият кой е?
Не ѝ стигаше въздухът, за да му отговори.
— Няма значение — рече Алистър. — И двамата ще ги убием. Знаеш ли колко сме силни в момента? Какво говоря? Разбира се, че не знаеш. Нашият вид винаги е най-силен след хранене. Ако приятелите ти искат да се бият, ще им изтръгнем крилцата. Особено след като сме те изяли.
Той я завлачи към вратата.
— Защо ще делиш? — изстена тя.
Той спря и обърна глава, за да я погледне.
— Какво рече?
Тя всмука глътка въздух.
— Защо да делиш? Защо… не ме изядеш сам?
— Защото ние не постъпваме така.
Тя можеше да си поема малки глътки въздух, но беше достатъчно.
— Няма ли да станеш още по-силен? — попита тя. — Това ли е… принципът? Колкото повече ядеш… толкова по-силен ставаш?
— Да, това е принципът.
— Ами ти не искаш ли… да бъдеш най-силният?
— Не, ще те споделя, защото ние така постъпваме.
И отново започна да я влачи.
— Сигурен ли си, че не те е страх?
Той я дръпна към себе си и усили натиска върху шията ѝ.
— Какво каза?
След като вече си беше върнала контрола върху дишането, тя впи очи в него.
— Просто се чудех дали не се страхуваш какво ще направят другите, ако разберат, че си ме изял сам.
— Това няма нищо общо със страха. Има общо с това как постъпваме и споделяме…
— Е, стига да не е заради това, че те е страх от баща ми.
Той я блъсна с лицето в бюрото и зад очите ѝ избухна експлозия от болка. Тя се свлече на пода.
— Ставаш прозрачна, Амбър. Не си толкова хитра, колкото си мислиш. Това ли е наистина пътеката, по която искаш да се хлъзнеш — да ме подмамиш да те убия тук, на място? Май не си го обмислила много добре.
— Може би не — изгъгна тя.
Той я хвана за рогата и я вдигна.
— Бъди добро момиче и си затваряй устата и може да ти видим сметката преди да те изядем.
Той я избута напред, а тя се препъна леко. Блъсна се с бедро в едно бюро. Коленете ѝ почти поддадоха.
— Ако се наложи да те нокаутирам и да те изнеса, ще го направя — предупреди я Алистър. — Върви и не спирай.
— Виждам двойно — каза тя. — Много силно ме удари.
Той се разсмя.
— Може би защото не си играем на игрички. Ако си мислиш, че съм те ударил по-силно, ще вземеш да си помислиш и че те убиваме в повече. Върви и спри да мрънкаш.
Тя се остави да падне на земята.
Той се вторачи в нея.
— Какво си мислиш, че правиш? Ставай.
— Накарай ме.
Той я изрита, а тя извика и се търкулна по пода.
— Сега ще станеш ли?
Тя седна и разтри гърба си, но не мръдна повече.
— Майната ти.
Той я хвана за ръката, но тя я изхлузи от якето. Той въздъхна и го метна настрани, после я стисна за рогата и взе да я влачи по пода. Пръстите ѝ се задържаха за ръба на бюрото.
— Боже — промърмори Алистър. — Имай малко достойнство, моля ти се.
— Не искам да умирам.
— Не ми пука — той я дръпна назад за рогата и приклекна, забучвайки пръст в лицето ѝ. — Ще те смачкам от бой, дребно изчадие, и чак тогава ще те изям. Ясно? Чуваш ли?
Тя изскимтя.
Той пусна рогата си, но пръстът му си остана на място.
— Още един номер и се кълна, че ще…
Тя отхапа пръста му.
Алистър изпищя и падна назад, стиснал ръката си. Амбър изплю пръст, а той се метна към нея, сграбчи я и я стовари в стената, оголил зъби. Тя заби юмрук в ранената му ръка и той се дръпна, после заби своите зъби в плътта на шията му.