— Това няма да свърши добре за вас — отвърна Майло.
Бил загуби доброто си настроение.
— Грант, ще ми направиш ли услуга, моля те? Застреляй го в главата.
Грант се усмихна и посегна към пистолета, затъкнат в колана му, само че оръжието на Майло се появи изневиделица в ръката му и нощта внезапно се изпълни с пукотевица, Амбър се препъваше странично с Бъкстън, който я беше обхванал през кръста.
Тя падна на колене, Бъкстън изчезна, а тя почувства мощен полъх във въздуха и чу пляскането на крила. Още стрелба, крясъци и, тъкмо когато Амбър започна да се ориентира в обстановката, Кърсти се озова пред нея.
— Ти, малка напаст — каза тя и заби коляно в лицето на Амбър.
Амбър падна назад, а светът се превърна в шантава въртележка от накланящи се хоризонти и ярки точки светлина, които експлодираха пред очите ѝ.
— Ти, непоносима малка кучка — този път Кърсти я срита отстрани и Амбър се търкулна по земята. — Никога не съм те понасяла, знаеш ли? От всичките ти беше най-вбесяваща. Вечно беше толкова намусена. Непрекъснато гледаше онзи нелеп сериал, при все че около тебе непрекъснато сновяха толкова красиви хора.
Амбър се опита да стане, но юмрукът на Кърсти дойде като камък.
— Защо трябваше да си толкова намусена все? Какво толкова имате да се чумерите, вие тийнейджърите? — Кърсти я вдигна за гушата. — Защо не се научи да се забавляваш поне малко?
Кърсти я удари с глава и Амбър направи няколко олюляващи се крачки, след което се строполи.
Като в мъгла наблюдаваше как Бъкстън блъска Бил в товарния контейнер, а Бети го напада изотзад. Беше по-едър от тях и вероятно по-силен, но те бяха двама, а когато работеха в екип, ставаха смъртоносен тандем.
Кърсти сграбчи ръката на Амбър и я дръпна рязко, а Амбър извика, докато се изправяше. Кърсти изви главата ѝ настрани, докато Амбър не видя Грант, който налагаше Майло.
— Искаш ли да ти кажа една тайна? — попита Грант, когато Майло падна. — Мразя ви, хора. Сещаш се кого имам предвид, нали? Вас — автомобилните любители. Цялото ви поведение е супер самонадеяно. Карате страхотно изглеждащи коли. И това ви е цялата работа. Къде е смисълът?
Той изрита Майло, който се затъркаля по земята.
— Колко близо трябва да си до нея, за да си получиш пълния комплект по сделката? По-близо от това нали? — той вдигна поглед към Кърсти. — Ей, любима, колко близо трябва да са тези автомобилните?
— Стандартното е петдесет крачки, така беше последно — отговори Кърсти.
— Петдесет крачки — повтори Грант. — А ти, я да видим, сега си на около шейсет крачки, а? Горе-долу. Толкова близо. Толкова ужасно близо.
Майло започна да се влачи към Чарджъра.
— Ето това е дух! Никога не се предавай на смъртта! — Грант стъпи върху крака на Майло. — Никога не се предавай на смъртта, докато наистина не умреш, а тогава май няма смисъл, прав ли съм?
Кърсти се разсмя, а Амбър заби лакътя си в носа ѝ и се освободи от ръцете ѝ.
Докато Кърсти ревеше от яд, Амбър се отдалечи от нея с олюляване. Каквото и да я беше хванало, сега беше започнало да отшумява, но така или иначе бе загубило очарованието си. Беше истински ужасена и нямаше представа какво да прави.
Трябваше да избяга по-рано. Всички трябваше да избягат, когато имаха възможност.
Кърсти се вряза в нея изотзад и Амбър падна на земята, но успя да се претърколи и да се изправи преди Кърсти да може да я хване. Тя залегна под алчните ѝ ръце и вече бягаше, но Кърсти беше по петите ѝ и звучеше много, много ядосана.
Ръката на Кърсти улови косата ѝ и отново дръпна рязко — този път още по-силно. Главата на Амбър се изви назад, тя падна на коляно, Кърсти вече я беше хванала и Амбър се хвърли в колона натрупани една върху друга палети, двете се затъркаляха около нея, а ръбът на една от палетите се заби в черепа ѝ. Светът се завъртя и притъмня. Ръце по тялото ѝ. Гласът на Кърсти. Лицето ѝ — размазано, кърваво, яростно. Болката разцъфна и Амбър падна върху нещо. Чарджърът. Имаше проблясък на изненада в далечно ъгълче на съзнанието ѝ, когато той се изтегли назад с няколко сантиметра.
Погледът на Амбър се проясни тъкмо навреме, за да види Кърсти, която вече нападаше. Тя се подпря на колата, сложи ръка на капака и се отблъсна със замайващата мисъл, че Чарджърът бе чакал само това. Той се отмести още назад с неестествено устойчиво темпо.
Амбър замахна с юмрук, който Кърсти избегна и в замяна получи одиране с нокти. Те пробиха дрехите ѝ, разкъсаха кожата ѝ, преди люспите да успеят да се покажат, Амбър издаде звук на ранена котка, а Кърсти се разсмя.