— Така ли? Какво точно имаш тук, Амбър? Приятели? Наистина? Ще останеш заради училището? Заради работата си в ресторанта? Тези неща ти стигат, за да останеш?
Амбър преглътна.
— И къде тогава отивам?
— Майло знае, аз — не.
— Защо не знаеш?
— Защото, ако родителите ти разберат, че ти помагам — отвърна Имелда, — ще ме изтезават, докато не им кажа всичко. Ако не знам къде се намираш, няма как да те предам.
Амбър зяпна.
— Но… какво ще стане с теб?
Имелда се позачуди.
— Родителите ти са безмилостни хора, мила, няма да изпуснат възможността да абсорбират повече сила.
— Ще те изядат?
— И ако извадя голям, голям късмет? Първо ще ме убият.
8
Майло влезе и Имелда поговори с него в далечния край на апартамента толкова тихо, че Амбър не успя да чуе нищо. Той кимаше от време навреме и отговаряше, без дори да поглежда към Амбър.
Тя се зае да разглежда чантата, която ѝ беше връчила Имелда. Малко дрехи и бельо, всичко с нейния размер. Разрови по-надълбоко и намери тоалетна чантичка. Зарови още. Откри плик с пари.
Десетици, двайсетачки и петдесетачки в стегнати ролки. Облещи очи. Трябваше да има хиляди. Десетки хиляди. Сто хиляди?
Всичко необходимо за едно бягство.
Майло и Имелда се приближиха, а Амбър се изправи, за да ги посрещне.
— Време е да тръгвате — каза Имелда.
— Не искам да тръгвам — обяви Амбър.
— Разбирам — отвърна Имелда, — но наистина е най-доброто възможно нещо. Майло ще те пази, доколкото му стигат силите и ще те държи настрани от погледите, доколкото е възможно. Плащаме му за това — десет хиляди на седмица. Вземи ги от парите, които ти дадох.
— Не ме слушаш. Не искам да тръгвам.
— Слушам те, обаче и ти трябва да ме чуеш. Знам на какво са способни родителите ти.
— Можеш да ме скриеш тук.
— Те ще проверят тук — отговори Имелда. — Алистър вече ме гледа странно. Има си своите подозрения. Само въпрос на време е да се отбие за неочаквано посещение.
— Може би той също не иска да ме нарани. Мислила ли си за това? Може да е като теб. Може да му е дошло до гуша от всичко това.
Имелда поклати глава.
— Ще ми се да беше така.
— Питай го! — извика Амбър. — Говори с него! Говори с родителите ми! Може да си променят мнението, ако поговориш с тях!
— Мила, няма…
— Опитвала ли си?
— Не съм — призна Имелда.
— Значи не знаеш, нали така? Искаш да ме отпратиш, при положение, че може дори да не се налага да тръгвам. И аз познавам родителите си, ясно? Знам какви са. Говори с тях. Странни са, но са практични. Само трябва да ги убедиш с разумни доводи.
— Амбър, Бил и Бети няма да си променят мнението — отвърна Имелда. — Те са бесни. Те са отчаяни. Не са спали. Не са спирали да те издирват.
— Тревожат се за мен.
— Тревожат се задето си избягала. Мила, видя ги. Чу какво казаха. Ако те намерят, ще те убият. Трябва да ми повярваш по този въпрос.
— Значи това е? Мислиш, че можеш да ми връчиш една чанта с парцали и плик пари и да ме отпратиш нанякъде си? Дори не знам къде ме пращаш. Няма да тръгна, разбра ли? Няма да тръгна и не можеш да ме накараш!
Имелда погледна към Майло.
— Обикновено не е такава.
— И кой, по дяволите, е този? — почти се развика Амбър. — Изпращаш ме с някакъв странен тип, когото дори не познавам? Как може това да е добра идея?
— Имам му доверие.
— Той щеше да ме застреля преди малко! А ти искаш да се кача с него в една кола? За колко време? Колко време ще отнеме?
Имелда се поколеба.
— Не знам. Може би… две седмици?
— Две седмици?
— Или три.
— Какво?
— Това е единственият безопасен начин. Ще трябва да си купиш още дрехи и неща, но тази чанта ще ти стигне засега.
— Наистина трябва да тръгваме вече — обади се и Майло. — Искам да сме на път, преди да се е стъмнило.
Амбър вдигна ръце.
— Добре, добре, слушайте. Само ме чуйте, става ли? Идеята е твоя. Това е планът, който си успяла да измислиш. Обаче сега и аз имам план. Нашият Майло си отива вкъщи. Отива си вкъщи, играе си там с неговите оръжия и е щастлив. И, докато той е щастлив, аз и ти се качваме в една кола и отпътуваме нанякъде, където е хубаво и никога не поглеждаме назад.
Имелда поклати глава.
— Казах ти. Не мога да дойда с теб.
— Защо? Защо не можеш да дойдеш с мен? Мили Боже, ти си единственият човек, когото познавам, който не се опитва да ме убие.
— За теб ще е по-добре ако остана, миличка. Мога да ги държа под око. Ако се приближат до това да те намерят, мога да ги отклоня.