— Просто не искаш да си около мен.
— Това не е вярно.
— Естествено, че е вярно. Единствената причина да ми помагаш е заради чувството ти за вина. Не ти пука за мен — ако ти пукаше, нямаше да ме даваш на него.
Имелда поклати глава.
— Не е вярно.
— Е, ами ето тогава — имаме два плана. Твоят — глупавият, според който тръгвам с някакъв ненормалник на име Майло, и моят — хубавият план, според който ти и аз отиваме някъде надалеч, където има планини и дървета и може би горска колиба. Ще идем в Монтана. В Монтана е яко. Няма да се налага да живеем в постоянен мор.
— Да гласуваме — обади се Майло. — Аз гласувам за глупавия план, както и Имелда.
Амбър го изгледа, после насочи поглед към Имелда.
— Защо него? Кой е той? Какво общо има той с всичко това?
— Имам си собствена история с Демони — отговори Майло. — Квалифициран съм за тази работа, колкото никой друг.
— Значи си сключил сделка, също като родителите ми? Лошите хора правят сделки с Демони — лошите хора, които обичат да изяждат собствените си деца. Убивал ли си някога, Майло?
— Амбър, достатъчно — отсече Имелда.
— Искаш да се кача в една кола с този тип…
— Да — скара се Имелда. — Искам. Понеже не мога да съм там и той е единственият, който ще може да те защити. Освен това е единственият, който би пожелал да те защитава. Амбър, всичко е голяма каша. Не мислиш ли, че съм наясно с това? Не мислиш ли, че сърцето ми се къса, задето те отпращам? Най-после имах възможност да ти разкажа истината, след годините, през които се страхувах прекалено много, и вместо да ти покажа цялата си любов, която изпитвам към теб от деня, в който се роди, се налага да те отпратя и да се преструвам, че съм същата като останалите. Трябва да се преструвам, че не ми пука за теб, Амбър. Трябва да се правя, че не те виждам като нещо по-различно от поредния усилвател. Това ме съсипва, миличка. Това ме разкъсва отвътре и не знам как, по дяволите, изобщо успявам да не се въргалям в сълзи по пода, но някак си успявам. Защото се налага да бъда силна. Заради теб. И ти трябва да бъдеш силна заради мен. Понеже ти си единственият човек на този свят, когото обичам, и ако нещо ти се случи, ще… ще…
— Съжалявам — тихо каза Амбър.
— О, мила — отвърна Имелда и я притегли в прегръдка. За миг Амбър не знаеше какво да направи. Това не беше кратката прегръдка от Грант или Кърсти, нито стискането с повдигане на Алистър. Беше нещо различно. Беше истинско и Амбър се озова в ситуация да не знае как да отвърне.
Постепенно обви Имелда с ръце и отвърна на прегръдката, дори не забеляза сълзите, които се стичаха по страните ѝ и попиваха в блузата на Имелда. Усети, че Имелда плаче и осъзна, че също плаче. Тази едничка прегръдка беше най-топлият, най-искреният физически контакт, който някога бе имала, и не ѝ се искаше да свършва.
9
Дъждът се смеси със сълзите по лицето ѝ, когато се качи в джипа.
Майло беше паркирал при задния вход на сградата, където беше апартаментът на Имелда. Не искаха Амбър да бъде пред преките погледи на всички. Не искаха да минава по пътеката пред входа дори за няколко секунди, понеже беше риск, който не можеха да си позволят да поемат. Параноята им имаше въздействие и върху Амбър. Тя изчака, докато Майло отвори задната врата, после хукна през жегата и дъжда, почти се гмурна вътре в колата. Майло я наметна с одеяло и затвори вратата.
Качи се отпред, запали и докато джипът се изтегляше към улицата, Амбър осъзна, че не се е сбогувала с Имелда и внезапна ярост прониза сърцето ѝ.
Увери се, че няма да се разплаче пак и издърпа одеялото.
Отвън джипът може и да имаше нужда от автомивка, но вътре беше чист и ухаеше на препарат. Майло правеше впечатление на човек, който поддържа автомобила си в идеален ред и нямаше да се изненада, ако се окажеше, че калта и мръсотията отвън са просто камуфлаж.
Пеш минути пътуваха, без да си продумат. Амбър устояваше на желанието да говори. Искаше да накара Майло да се почувства неловко от тишината. Когато часовникът на таблото показа 8 часа, тя се изправи, но остави одеялото около главата си като шал. За нейно неудоволствие, изглеждаше, че той се чувства крайно комфортно.
— Та къде отиваме?
Майло смени лентата.
— Отиваме да се срещнем с един мой приятел. Възможно е да има как да ни помогне.
— Как да ни помогне?
— Надяваме се, че има някакви идеи за това как да избягваме родителите ти.
— Надяваш се? Имелда каза, че има план. Да се надяваш на някакви идеи не ми звучи като план. Кой е този твой приятел?