— Казва се Едгар Спъриър — отвърна Майло, щом намалиха при светофара. — Беше журналист. Разследванията му го отведоха до по-дълбоко и по-мрачно място, отколкото би понесла една новинарска агенция, така че в момента е на свободна практика в областта на… нещо си.
— Значи на практика не работи.
Отново потеглиха.
— Той предпочита да го наричат „нещо си на свободна практика“.
Тя се смръщи.
— Това шега ли трябваше да е?
Майло вдигна рамене.
— Къде живее?
— В Маями.
— Ама това е на, колко, три-четири часа път оттук. Защо не си по-организиран? Защо той не е тук? Или не му се обадиш? Щях да ти дам назаем телефона си, ако, о-о-о, да, ако не го беше съсипал собственоръчно.
— Никакви телефони, по възможност — отговори Майло, пропускайки напълно тънкия намек на Амбър.
— Имам нов план — рече тя, навеждайки се напред. — Обръщай. Заведи ме в Монтана. Там снимат „В мрачните места“, така че ще мога просто да се помотая наоколо, да погледам как снимат, а сега си имам и достатъчно пари, за да си позволя да наема къщичка там, докато всичко отшуми.
Майло я изгледа в огледалото за обратно виждане.
— Това няма да отшуми.
— Не, наясно съм, просто…
— Не мисля, че си наясно — каза Майло. — Това не е проблем, който ще изчезне от само себе си, Амбър. Родителите ти няма да размислят. Животът ти, такъв, какъвто го познаваш, свърши. Трябва да оставиш приятелите си и семейството. Няма връщане назад.
— Наясно съм с това — настоя тя, макар дори и сама да разбираше колко неубедително звучи.
На входа на магистралата имаше катастрофа, която ги забави и ги вкара в колона от бавно движещи се коли, която пълзеше сред изобилието от арт-деко архитектура на Маями. Дъждът тук беше още по-силен. Неоновите светлини отразяваха влажната чернота на асфалта. Щеше да е красиво, ако Амбър не се дръпваше назад от всяка кола, която минаваше покрай тях в очакване да види лицата на родителите ѝ, насочени към нея.
Докато спрат пред отвратителния блок, където живееше Едгар Спъриър, вече беше минало дванайсет и беше съвсем тъмно. Влажността се спусна тежко върху Амбър в момента, в който тя излезе от джипа. Дъждът се сипеше леко, но облаците още бяха натежали. Светкавици примигваха като лошо монтирани крушки, а в далечината се чуваше гръм.
Апартаментът на Едгар нямаше климатизация. От тавана висеше огромен вентилатор и заплашваше да завърти топлия въздух, но не успяваше да събере енергия за това при никакви опити за убеждаване.
Самият Едгар беше пълничък мъж с руса коса, която падаше немощно на раменете му. Имаше лека усмивка и приятни, блестящи очи, а краката изпод шортите му бяха изненадващо гладки. Подаде на Амбър и Майло по чаша студен чай и си взе една за себе си, след което седнаха насред бъркотията в дневната. Книги и документи се състезаваха за място с тефтери, изпълнени с драсканици. Но пък нямаше никакви кутии от пица и празни бирени бутилки. Едгар може би беше дезорганизиран, но явно не беше мърляч.
— Майло вече ми описа накратко ситуацията — започна Едгар, настанявайки се удобно в креслото си. — Намърдала си се в това, дето ние в занаята му викаме гнездото на осите, Амбър. Майло можеше да те заведе при дузина така наречени „експерти по окултното“ в страната, а те щяха да те отпратят с куп безсмислени съвети и цял тон ала-бала. Вместо това, той те доведе при мен, където сделките с Дявола са нещо като специалност. Сияйния демон е една от областите на особен интерес при мен.
Той млъкна и Амбър усети връхлитаща нужда да запълни тишината.
— Добре — рече.
Това изглежда го удовлетвори.
— И сега — продължи Едгар, — твоето конкретно затруднение се състои в това, че бягството няма да свърши работа.
Струйка пот се плъзна по гърба на Амбър.
— Така ли?
— Така — отговори Едгар. — Родителите ти ще те открият в крайна сметка. Неизбежно е. Сигурен съм, че Майло ще ти го обясни после. Ще те намерят и ще те убият. Така че се налага да действаш по-бързо от тях, нали така? Трябва ти да предизвикаш битката с родителите си.
Амбър се поколеба.
— Ъ-ъ-ъ, да, само че, така де, аз всъщност не искам да се бия с тях.
— Не, не — отвърна Едгар, — няма да искаш да се справиш физически с тях, в никакъв случай. Нито за миг не съм си го помислил. Но ще трябва метафорично да предизвикаш битката с тях, съгласна ли си?
— Предполагам.
— Не можеш да прекараш остатъка от живота си, бягайки. Не можеш да прекараш остатъка от живота си, криейки се. Понеже ако го направиш, остатъкът от живота ти ще бъде действително много кратък. Така че ти трябва алтернатива. Ако бях на твое място, какво бих направил? Много мислих за това, откак Майло се свърза с мен. Много. Но едва тази сутрин ме осени очевидният курс на действие — той се поизправи. — Амбър, това, което трябва да направиш, е самата ти да поговориш със Сияйния демон.