Тя примига.
— Моля?
— Няма да стане — отсече Майло.
Едгар вдигна ръка.
— Изслушайте ме.
— Няма да стане, Едгар.
— Само ме изслушай, приятел, става ли? Отвори си съзнанието за това. Няма какво да направим, за да спрем желанието на родителите ѝ да я изядат. Просто няма. Поглъщането на нейната плът е единственият начин, по който те могат да станат по-силни и единственият начин, по който да заплатят дължимия си данък. Понеже, не забравяй — те наистина го дължат на Демона.
— Не сме го забравили — отвърна Майло.
— Значи няма какво да се направи по този въпрос — продължи Едгар, облягайки се назад в креслото. — Ако не искаш да говориш със Сияйния демон, то какво ни остава? Може ти да ги погнеш. Да ги извадиш от играта. Да ги убиеш, преди те да убият теб.
— Не искам да убивам родителите си — възкликна Амбър смаяно.
— А те искат да убият теб — отвърна Едгар. — И ще трябва добре да размислиш върху фактите, Амбър. Говорим за живот и смърт. Да убиеш или да те убият.
— Тя не иска да убива родителите си — намеси се Майло. — Така че няма да убиваме никакви родители.
— Сетих се вече — отговори Едгар. — Аз съм доста умен тип, ако си забравил. Може и да си мислил, че си седя тук един такъв красив, но всъщност се занимавах с това да прехвърлям всички възможности и да отхвърлям онези, които не стават. Отхвърлих всичко с изключение на тази, с която започнах разговора — Амбър трябва да призове Сияйния демон, да седне и да си поговори с него.
Амбър хвърли поглед към Майло. Той мълчеше, но не изглеждаше много доволен.
— Та това е моята идея — каза Едгар, като говореше вече директно на Амбър. — Обясняваш колко несправедливо е всичко това. Че не си молила за него, в крайна сметка. Ти си невинна страна, хваната натясно от дяволските машинации на родителите си.
— И защо би му пукало? — попита тя.
Едгар се разсмя.
— Добър въпрос. И, разбира се, си права. Сияйния демон няма да си мръдне и пръста за това. Той е Демон с главно „Д“, в крайна сметка. Обича невинните да страдат. Това си му е нещо като специалитет — Едгар се наведе. — Но ти, мило ми момиче, имаш специално право на внимание. Сияйния демон е известен с това, че е крайно придирчив за това пред кой ще се яви. Ще сключи сделка само с някого, който раздразни любопитството му. Но ето тук е цялата работа. Ти, Амбър, си достатъчен дразнител за чието и да е любопитство.
Внезапно тя се почувства страшно неловко.
— Защо?
— Ти си демоничното дете на демонични родители — отговори Едгар. — Но докато родителите ти са демони по силата на някакви обстоятелства, ти си демон по рождение. Това технически те прави по-чиста форма на чудовище, ще ме прощаваш за това описание. Освен това, ти, по силата на факта, че си още жива, вече си компрометирала първоначалната сделка, а това със сигурност е привлякло вниманието му.
— И значи да призова Сияйния демон и да му кажа какво? — попита Амбър. — Ей, привет, може ли да промениш условията на договора на нашите, моля?
Едгар поклати глава.
— Условията са ненарушими, това не може да се заобиколи. Но той може да направи така, че родителите ти и приятелите им никога да не те намерят. Може да направи невъзможно за тях да те наранят. Може да направи стотици неща, които да разрушат плановете на родителите ти и да направят безсмислено това да те изядат.
— А какво ще трябва да направя в замяна?
Едгар вдигна рамене.
— Предвид това, че родителите ти и приятелите им щяха да те изядат и после да му дадат свръхзаредената си кръв, има резон, че той ще пожелае да получи същата енергия от друго място. Да те изпрати да събираш душѝ е много типичен метод на плащане.
— Никого няма да убивам. Няма да го направя.
— Много добре. Ако това са условията на сделката, която ти предложи, просто откажи. Няма болка, няма грешка. Но може и да не поиска от теб да убиваш. Може да има нещо друго.
Амбър вдигна вежди.
— Дали мога да му предложа демоничната си страна? Възможно ли е това?
— Дори да беше възможно, едва ли щеше да прояви интерес.
— Няма да му дам моята си душа — заяви тя, малко по-остро. — Моя си е и няма да я получи.