— Звучи разумно — отвърна Едгар. — Не се тревожи, де — аз имам друго предложение. Ти си достатъчно уникална, за да го призовеш, и ако му предложиш нещо също толкова уникално, може да си имаш сделка.
— Какво имаш наум? — попита Майло.
— Онзи, който се измъкна — отговори Едгар. — Това е история, която ми разказа един много опасен човек на име Дейкър Шанкс. Чувал ли си за него?
Майло поклати глава. Амбър не си направи този труд.
— Дейкър Шанкс беше особено гаден сериен убиец в края на шестдесетте години, началото на седемдесетте.
В крайна сметка успяха да го сгащят от шерифството на едно малко градче, през 74-та, мисля, и стана страшна пукотевица. Шанкс падна под вихрушката куршуми. Нямаше как да се случи на по-добро момче от него. Както и да е, срещнах се с него преди няколко години и той ми разказа…
— Чакай — прекъсна го Амбър. — Току-що каза, че е умрял през 1974-та.
— Така беше, умря — кимна утвърдително Едгар. — Но преди ченгетата да го пипнат, той вече беше направил уговорката със Сияйния демон.
— Значи е още жив?
— Технически? Не. Но все още се мярка наоколо. Последно чух, че бил в родния си град Спрингтън, в Уисконсин, и щастливо видял сметката на група хлапета, но това беше преди петнайсетина години, ако не се лъжа. Ако успеете да го намерите, може и да успее да ви помогне.
— Искаш да помолим един сериен убиец за помощ?
Едгар сви рамене.
— Светът е страшен — трябва да си готова да срещаш страшни хора. Дейкър Шанкс минава в графата страшни хора. Там му правят компания Елиас Маук и Лейтън Ът… може би дори Тесния. На външен вид — очарователен до козирката, обаче… така де. Сериен убиец, нали разбирате? Срещнах се с него през един общ познат и уредих нещо като интервю. Човекът просто искаше някой, с когото да поговори и говори много. Получих някои много цветисти описания на онова, което е направил на жертвите си, някои много притеснителни вътрешни размишления… Говорихме за смъртта, за това какво е било чувството, когато онези куршуми са пронизали тялото му, за случилото се впоследствие. Майло знае за какво говоря, нали така?
Майло не продума и Амбър се намръщи.
— И говорихме за сделката, която беше сключил със Сияйния демон — продължи Едгар. — Как го е призовал, какви са били условията, как е разбрал за него въобще. И той ми разказа една история, която не бях чувал преди, а смятах, че съм запознат с всички истории за сияйния ни приятел.
Разказа ми за един тип, който сключил сделка — не съм запознат с обстоятелствата около нея, но било сделка като обичайните, но той не я спазил. Сияйния демон му дал всичко, което онзи поискал, но вместо да се отплати според договореното, това типче изчезва от града и Сияйния демон му губи дирите. А Сияйния демон никога не губи нищо.
— И какво общо има това с мен? — попита Амбър.
Едгар се усмихна.
— Ако можеш да намериш този тип, може да предложиш местонахождението му на Сияйния демон в замяна на това да разкара родителите ти от теб.
— Да не би да знаеш къде се намира?
— Идея си нямам — отвърна Едгар почти щастливо. — Шанкс искаше да говори, няма спор, но беше много предпазлив по отношение на това какво има да казва. Ще се наложи сама да го попиташ. Може и да ти допадне. Пълен е с доста забавни истории. Може да ти докарат кошмари, но пак са забавни.
— Ъ — рече Амбър, — всъщност не желая да разговарям със сериен убиец.
Едгар се засмя.
— В пълна безопасност си. Нашият Майло ще се грижи за теб.
Амбър погледна към Майло. Колко всъщност опасен беше този тип?
— Защо не дойдеш с нас? — попита Майло. — Познаваш го, той те познава, може да ни запознаеш.
— С удоволствие бих го направил — отговори Едгар, — но той ми каза, че ще ме убие, ако ме види някога отново.
— Защо?
Едгар вдигна рамене.
— Разговорът леко загрубя, какво да кажа? Сериен убиец, нали се сещаш?
10
Едгар отиде да донесе джунджуриите, които бяха необходими на Амбър да призове Сияйния демон и в мига, в който излезе от стаята, Амбър погледна към Майло.
— Сега ли ще го направя?
Майло вдигна рамене.
— Имелда каза, че им е отнело дни да постят и да се приготвят.
— Има повече от един начин да се призове Сияйния демон — отвърна Майло. — Понякога дори не се налага да го призоваваш, явява се пред теб, когато си най-уязвим.
— Майло, не знам…
— Ако не искаш да го правиш, кажи. Ще намерим друг начин.
— Има ли друг начин?
Майло не отговори.
Амбър бавно покри лице с дланите си и прокара пръсти по страните си.