После се наведе.
— И какво тогава да кажа? Как да поздравя Сияйния демон? Сър ли да го наричам, господин ли, господар ли?
— Нито ти е господин, нито ти е господар, така че никак няма нужда да го наричаш. Успокой се, става ли? Няма нужда да нервничиш. Говори с него както говориш с мен, но не се съгласявай с нищо друго, освен с условията, които ти искаш. Игнорирай всичко, което казва извън темата. Ще се опита да те преметне. Слушай всяка дума, която използва, понеже винаги ги използва с цел.
— Не ми помагаш да спра да нервнича.
— Съжалявам.
— Мислиш ли, че идеята е добра?
— Най-добрата, с която разполагаме.
— Това не говори твърде добре, обаче, а?
— Не, не говори.
Амбър се облегна назад. Всичко ѝ се беше вързало на възел отвътре.
— Какво мислиш, че ще направи Имелда, когато разбере, че всъщност съм се срещнала със Сияйния демон?
— Всичко зависи от това, дали този план изобщо ще проработи.
— А ти откъде я познаваш, всъщност? — попита тя.
— Ами откъде се познават хората?
— Знам ли. Срещат се?
— Ето на — отговори Майло. — Срещнахме се.
Едгар се върна в стаята. Амбър не беше съвсем сигурна какво очаква — може би някаква роба или церемониална кама, или пък кутия със свещи с издълбани по тях пентаграми. Не очакваше голяма кожена кесия с формата на спаднат балон.
— Това е кесия за барут — гордо обяви Едгар, подавайки кесията с нещо като страхопочитание. Беше тежка, изпълнена до кожения ръб с нещо, прилично на пясък. — Персийска, деветнадесети век, изработена от слабините на камила.
— Бляк.
Едгар се разсмя.
— Не се тревожи, камилата отдавна е мъртва.
— Бляк все пак.
— Виждаш ли тези гравирани неща по кожата? Тези любопитни малки нарези? Не знам какво са. Ама са красивички, нали?
— Вътре барут ли има? — попита тя.
Той поклати глава.
— Нещо далеч по-мощно. И далеч по-ценно. Единствената причина, поради която ти позволявам да го използваш, е, че аз самият не успях да го накарам да проработи.
Майло се намръщи.
— Опитвал си се да призовеш Сияйния демон?
— Всеки иска нещо — отговори Едгар с лека тъга, — но явно не бях толкова интересен за него, че да ми обърне внимание. Историята на живота ми, а? Но ако това свърши работа на някого, то това ще е Амбър и тогава най-сетне ще разбера дали си е струвало парите, които платих за него, или са ме метнали на върбата. Сещаш се — за пореден път.
— Как да го използвам? — попита тя, връщайки му обратно кесията.
Едгар разчисти място на масичката за кафе и я сложи отгоре, после седна.
— Насипваш от праха в кръг около себе си, като гледаш да няма празнини. Палиш. То се възпламенява. Толкоз.
— Толкова ли е лесно? И тогава Сияйния демон ще се появи?
Едгар се поколеба.
— Какво? — попита Майло с подозрение в гласа.
— Сияйния демон вече не прави така — отвърна Едгар. — Да се явява, де. Не можеш да го накараш да дойде при теб. Вместо това, ти отиваш при него.
Амбър се вледени.
— Аз какво?
Майло се намръщи.
— Тя какво?
— Аз не можах да го накарам да сработи, така че трябва да се примиря с онова, което ми обясни човекът, който ми продаде праха, ясно? Палиш кръга и когато лумне… пристигаш.
— Къде? — попиша Майло.
— Ами там, където се намира Сияйния демон — отговори Едгар.
— В ада? — обади се Амбър с тънък гласец.
— Може би. Ама не бъди толкова изплашена. Всичко си е абсолютно наред. Ще си в пълна безопасност.
— Не ми звучи като пълна безопасност — изръмжа Майло.
— Обаче е. Няма да бъде изложена на никаква опасност. Докато не излиза от кръга.
— Това не ми харесва — промърмори Амбър. — Поне вие двамата ще бъдете ли с мен?
Едгар направи физиономия.
— Боя се, че ще се наложи ние да останем тук. Такива са правилата. Но не бива да се притесняваш за нищо. Ще се срещнеш със Сияйния демон. Ще му обясниш каква ти е ситуацията. Ще му предложиш онзи тип, който е духнал от сделката в замяна на някакъв начин, по който да се защитиш от родителите си и техните приятели.
— И само това — подчерта Майло. — Не се отклонявай от сценария.
— Това е добър съвет — съгласи се Едгар. — Сияйния демон обича да говори, в това няма спор, и може да се опита да те накара да се съгласиш с нещо, което не бива. Придържай се към простото. Ако му допаднат условията, ще ги приеме. Ако не — потушаваш пламъците и си обратно тук. Не излизай от кръга. Няма как да ти го подчертая по-дебело.
— Ами ако той ме издърпа?
— Няма да може дори да те докосне, докато стоиш там, където си. Освен това, за собственото си добро — вероятно е препоръчително да не гледаш директно в него. — Едгар се изправи. — Ето. Мисля, че това беше всичко.