— Въпреки че ме кара да се чувствам неудобно?
Той вдигна рамене.
— Ако не понасяш да си насаме с мислите си, може би нещо не е наред с мислите ти.
— Разбира се, че нещо не е наред с мислите ми. Преминавам през много тежък момент.
— Всички си имаме тежки моменти.
— Родителите ми се опитват да ме убият.
— Всички си имаме проблеми.
— Може да страдам от посттравматичен стрес. Замислял ли си се за това? А Имелда? Не. Тя просто ме връчи на теб и ето ни сега къде сме. Аз може да имам нужда от специално психиатрично лечение, а ти дори не ми позволяваш да слушам лека и успокояваща музика. Може да получа срив във всеки един момент.
— Изглеждаш ми съвсем добре — отвърна Майло, без да откъсва очи от пътя. Безкрайния, прав, монотонен сив път.
— Аз съм демон — каза тя.
— Както споменах — всички си имаме проблеми.
Амбър зяпна.
— Да говори човек с теб е като да говориш с… с… Както и да е.
Тя скръсти ръце и отправи поглед през прозореца. Нямаше намерение да заспива.
Събуди се сред ниви и дървета, с пълен мехур и къркорещ стомах.
— Къде сме?
— Преди Атланта — отговори Майло. — Можеш да поспиш още, ако искаш.
Тя се поизправи и свади шапката.
— Не. Ако спя още, няма да мога да мигна довечера — изведнъж тази мисъл я удари в главата. — А къде ще спим тази вечер?
— Ще намерим мотел.
— Дано да е някой хубав. Виждала съм мотели по телевизията и изглеждат отвратително — приближаваха се към една бензиностанция. — Може ли да спрем тук? Умирам от глад. И от жажда.
— Има бутилка вода в жабката — отвърна Майло, без да намалява скоростта.
Тя зяпна, когато подминаха бензиностанцията.
— Стига бе? Защо не спря? Имам нужда от храна!
— Ще спрем след около час и малко, за да заредим резервоара, тогава ще ядеш. Ще бъде първият ѝ пълен резервоар след дванайсет години.
— Така ли? Е, не е ли прекрасно? Много, ама много се радвам за колата ти, Майло, но какво става с мен?
— Родителите ти и дружките им с всичките им огромни ресурси те търсят. Няма да спра тази кола, освен ако не е абсолютно наложително. А сега си пийни водичка.
Тя ядно фрасна копчето за отваряне на жабката. Капакът се отвори и бутилка вода се търкулна от купчината карти в ръката ѝ. Тя погледна пистолета в кобура, който си стоеше мирно и тихо на светлината от малката крушка в жабката, след което затвори капака.
— Освен това ми се пишка — заяви тя, отвъртвайки капачката на бутилката.
— Стискай.
Точно преди да отпие глътка от водата, тя се озъби.
— Не съм сигурна, че те харесвам.
Майло вдигна рамене. Това я вбеси още повече.
Водата успокои пресъхналото ѝ гърло, но не пи повече — мехурът ѝ си беше достатъчно пълен и без това.
— Трябва да сме карали повече от осем часа вече, нали? — попита. — На път сме от преди седем. Сега е почти пет. Това е, колко… десет часа.
— Притеснително дълго го пресмята това.
— Все тая. Та защо можеш да караш само осем часа?
— Средно.
Амбър въздъхна.
— Защо можеш да караш средно по осем часа?
— Понеже правилото ми е такова.
Тя го изгледа.
— Не си от тези, дето споделят много, а? Хубаво, добре, нека се държим професионално. Нека запазим отношенията работодател и работник. Нека поговорим за, за какво, за мисията. Какво знаеш за този тип Дейкър Шанкс?
— Само онова, което ни каза Едгар.
— Какъв мислиш, че ще е? Мислиш ли, че ще е приятен?
— Няма приятни серийни убийци.
— Е, наясно съм с това — отговори Амбър, — но няма да ни убие в мига, в който ни зърне, или?
— Не знам — Майло извади малък айпад от якето си. — Потърси нещо по въпроса.
Тя сграбчи устройството.
— Значи на теб ти е позволен достъпът до интернет, а на мен не? Това честно ли е?
— Понеже родителите ти и представа си нямат кой съм аз, докато без съмнение не свалят очи от твоята електронна поща.
— О, — рече тя. — О, да.
Тя изведе с пръсти търсачката на екрана и въведе името на Шанкс.
— Дейкър Шанкс — зачете, — сериен убиец, известен като Семейния тип. Божке, знаеш ли какво е направил? Отвличал е хора, които са си приличали, за да пресъздаде идеалното семейство. После ги избивал всички и започвал отначало. Тук казват, че е убил над три дузини хора, преди да бъде застрелян, повечето в и около Спрингтън, Уисконсин. И ние всъщност смятаме да се опитваме да говорим с този тип?
— Единственото, което ни трябва от него, е, да ни каже името на човека, който е измамил Сияйния демон.