Главозамайване, смайваща вълна на световъртеж едва не я повали на земята. Тя се вкопчи в ръба на мивката, удържа се изправена, неспособна да отмести поглед от красивия демон в огледалото.
А тя бе красива. Кожата ѝ, макар и червена, бе безупречно гладка. Зъбите — заострени като на хищник, бяха бели и прави. Повдигнатите скули просто променяха всичко. Само очите си бяха останали същите. Тя беше доволна от това.
И, разбира се — рогата. Черни рога, като наръбен абанос, които се извиваха от челото ѝ и се проточваха назад. Поразителни до безумие.
Макар късите панталонки вече да изглеждаха още по-къси на издължените крака, сега ѝ бяха по-широки и заплашваха да се свлекат по бедрата ѝ. Тя издърпа яката на тениската си на двете страни, за да разгледа блесналите отдолу твърди черни люспести плочки, които се простираха от едното рамо до другото.
Загледа ръцете си. Вече не бяха малки. Бяха чудесни ръце, силни ръце, не дребни и слаби, каквито бяха винаги. Ноктите бяха черни, но имаше нещо друго, нещо като сърбеж на върха на пръстите. Тя присви леко дясната ръка и ноктите се удължиха толкова внезапно, че я стреснаха. Тя сграбчи китката си с другата ръка, обхваната от съмнение дали този нов и чужд придатък няма да я нападне внезапно. Тя се съсредоточи и ноктите се прибраха при команда.
— Яко — прошепна тя. Ето това трябваше да е чувството, сигурна беше. Промяната трябваше да я кара да се чувства силна и могъща, и уверена. Не изплашена, не както се бе почувствала в апартамента на Имелда. Не паникьосана, както когато разби челюстта на онова момче.
Брандън, напомни си тя. Името му беше Брандън.
И тогава вратата се отвори и в тоалетната влезе едра жена с тираджийска шапка. Вече бе преполовила пътя до кабинките, когато усети, че има и друг човек в помещението.
Смрази се, когато се изгледаха с широко опулени погледи. Тогава шофьорката се завъртя на токове. Завъртя се да бяга. Да извика ченгетата. А с ченгетата щяха да се явят и родителите ѝ.
— Не, чакай! — извика Амбър, втурвайки се подире ѝ. Хвана жената преди да успее да стигне вратата и я избута малко по-силно, отколкото възнамеряваше. Шофьорката се удари в стената.
— Съжалявам — рече Амбър, — съжалявам, но…
Жената извади нещо от колана си. Сгъваем нож. Отвори го, а Амбър вдигна ръце.
— Не, чакайте, съжалявам, моля ви…
Но шофьорката бе твърде изплашена, твърде залята от адреналин, за да слуша. Втурна се напред, а Амбър заотстъпва, като изгуби от поглед ножа. Веднага след това почувства кожата си да се присвива. Бедрото ѝ се удари в мивката, а жената я наръга директно в корема.
Амбър извика, повече от шок, отколкото от болка. Очакваше да последва и болката. Онази я намушка отново, и отново.
Все така нищо.
Амбър вдигна ръка, заби пръсти в лицето на шофьорката и я избута назад. Другата ѝ ръка сграбчи ръката, която държеше ножа, стискайки китката и задържайки острието далеч от лицето. Внезапно на Амбър ѝ стана ясно, че всичко, с което разполага, е силата. Нямаше ни най-малка представа какво да прави по-натам.
Жената обаче беше по-опитна в уличните дела. Стовари свободната си ръка в лакътя на Амбър и я удари с юмрук. Не беше кой знае колко силен удар — очевидно беше деснячка, а се бе наложило да удря с лявата ръка, но юмрукът все пак стигна до носа на Амбър и очите ѝ се наляха със сълзи. Разгоря се гняв и тя издърпа шофьорката и на свой ред стовари удар. Юмрукът ѝ, който се оказа покрит с черни люспи по кокалчетата, се сблъска с челюстта на жената и я запрати с въртене в отсрещната стена. Ножът падна, когато шофьорката се блъсна в сешоара, а бръмченето изпълни цялото помещение.
Жената си възстанови равновесието, а очите ѝ отново се фокусираха. Амбър стоеше срещу нея и едва осъзнаваше, че ръмжи. Жената се впусна към вратата.
— Казах — не! — изкрещя Амбър. Жената вече беше хванала дръжката и издърпваше вратата към себе си, когато Амбър я настигна. Награби главата на жената и я блъсна в крилото. Главата отскочи, захлопвайки вратата едновременно с това. Амбър издърпа шофьорката толкова силно, сякаш тежеше колкото дребно дете и я метна към стената на кабинките. Стената се вдлъбна от тежестта, а жената се свлече на пода. Сешоарът спря да бръмчи.