Амбър прекара още няколко минути просто да поплува. Да поплува гола. Засмя се, когато се обърна по гръб. Никога не бе плувала гола през живота си. Никога не си бе представяла, че ще има тази възможност. Никога не бе смятала, че ще има тази увереност. Но ето я сега, в цялата ѝ алена прелест, насред реката нейде из Джорджия. Още ли бяха в Джорджия всъщност? Дори не беше сигурна в това. Което я накара да се разсмее още повече.
Смехът замря, когато придоби усещането, че някой я наблюдава.
Огледа се. Не виждаше никого в гората и от двете страни на реката, но усещането не изчезна. Заплува обратно и се поколеба преди да се измъкне от водата, след което пристъпи върху тревистия бряг към дрехите си.
Беше на средата, когато забеляза едно лице, вторачено в нея от шубрака наблизо.
14
Амбър хукна към едно дърво, не само, за да скрие голотата си, но и рогата си. Вече скрита, започна тихичко да ругае и веднага да се оглежда за маршрут за бягство. Нямаше начин да се измъкне, без да бъде забелязана. Единствената ѝ надежда беше, че човекът, който и да беше той, щеше да се е изплашил достатъчно, че да избяга, но не чак толкова, че да изпорти какво е видял.
Отново извика образа на лицето в главата си. Рунтава коса — светло кестенява. Момче. Не, млад мъж. Може би осемнайсет или деветнайсет.
— Ехо?
Амбър замръзна.
— Ехо? Госпожице?
Тя стисна очи и не се обади. Прецени, че мълчанието бе най-добрата ѝ възможност в този момент.
— Знам, че сте там — рече момчето. Имаше акцент. Английски? Шотландски? — Видях, че изтичахте зад дървото. Знаете, че ви видях. Не схващам защо се правите, че не сте там.
Не. Ирландски. Това е.
— Започва да става леко глупаво — продължи той. — Направо като малките ми братовчедчета, дето играят на криеница и си затварят очите, понеже си мислят, че това ги прави невидими. Вие… Вие не сте си затворили очите, нали?
Амбър се поколеба, отвори очи и отново изруга тихичко.
— Нямах намерение да надничам — каза той. — Казвам се Глен. Глен Морисън. Просто минавах и… Е, така де, не точно. Извинявайте, просто не искам да започвам с лъжи, нали разбирате? Истината е, че спя тук през последните няколко нощи. В тази гора. В момента съм между два стола на земята, а финансовата ми ситуация не е от тези, които можеш да наречеш стабилни. Но не искам да добиете грешна представа все пак. Не съм някой мързеливец. Не съм дошъл в страната ви да мамя системата или нещо подобно. Имам някои насоки. Е, така де, имах насоки. Историята е много дълга и не ми се ще да ви занимавам с…
— Глен — прекъсна го Амбър.
Последва пауза, след което:
— Ама ти говориш!
— Говоря — отвърна Амбър. — Глен, гола съм.
Почти го чу как закима.
— Забелязах. Така де, Божке ле, искам да кажа, че нямаше как да не забележа, че си… че нямаш… че си…, ъъ… ох, майко мила, как беше думата?
— Гола — предложи Амбър.
— Да, благодаря. Гола. Гола си, точно така.
— И след като съм гола, Глен, намирам за леко странно да разговарям с напълно непознат човек в този си вид. Схващаш ли?
— О, ами да, схващам — отвърна Глен с такава увереност, сякаш тази ситуация се бе повтаряла в живота му най-редовно.
— Не съм съвсем сигурна, че е така, Глен.
— Може би да — призна той. — Но ако ще те накарам да се почувстваш по-добре, не смятам, че има от какво да се притесняваш.
— Не ми помагаш, Глен.
— Ох, извинявай. Харесвам рогата ти, обаче. Това грубо ли е? Редно ли е да го споделя?
— Глен… може ли да се махнеш, ако обичаш?
— О — възкликна той. — О. Ама… Да де. Такова… вярно. Разбира се. Естествено. Гола си. Искаш да останеш насаме. Аз идвам и ти се притесняваш. Очевидно е. Напълно нормално. Съвсем естествено си е. Нарушавам личното ти време за себе си.
— А като се махнеш — продължи Амбър, — дали ще бъдеш така любезен да не споменаваш на никого за това? За мен?
— Разбира се — отвърна той, но звучеше разочарован. — Хубаво. Е, предполагам, че просто… трябва да се махна сега.
— Благодаря ти — извика му Амбър.
Тя изчака да чуе отдалечаващите се стъпки, след което почака още малко.
— Глен — обади се тя, — тук ли си още?
— Ами да — отвърна той. — Виж, не искам да си помислиш нещо лошо за мен, става ли? Обаче… май ще ми се наложи да преджобя дрехите ти и да открадна парите, които евентуално имаш там.