Тя се врътна и закрачи решително обратно, а след миг дочу след себе си тичащите стъпки, които бързаха да я настигнат.
16
— Това е много яко от ваша страна — обади се Глен от задната седалка за четвърти път.
Майло кимна, а Амбър усети как поглежда с крайчеца на окото си към нея. Тя си замълча. Не поместваше поглед от пътя, докато караха през безкрайни полета, пълни с памучни топчета, разпукали се като малки пухкави облачета насред цялата тази зеленина.
— Та Амбър ми каза, че си неин водач — продължи Глен. — Значи си пътувал по Демон шосе и преди, така ли?
— Опитваме се да не говорим за това — отвърна Майло.
— Да говорите за кое?
Майло въздъхна.
— Когато си на Демон шосе, обикновено не говориш за Демон шосе. Смята се за… тъпо. Можеш да го споменеш или да го обясниш, всичко това е о’кей… но просто не го коментираш. А и не го наричай така, освен това.
— Кое, Демон шосе ли?
— Да, опитай се да бъдеш, как да кажа… по-спокоен по този въпрос.
— О — рече Глен. — Да, хубаво. Да не предобряме манджата, нали? Да, да, няма проблем. Нещо като побут, побут, смиг, смиг, нали така? Щом се налага да питаш, значи не знаеш. Първо правило на Бойния клуб, нещо такова, нали? Ей, колко яко. Това го мога.
— Хубаво.
— Та колко време сте на него вече?
Амбър се извъртя на седалката си.
— Току-що ти каза да не говориш за това.
— Ама как се очаква да задавам въпроси, ако не ми е позволено да говоря за това?
— Ами недей да задаваш въпроси, просто.
— Ама как тогава се очаква да науча нещо?
Амбър се върна към това да зяпа през прозореца.
Майло отново въздъхна.
— Не съм карал по тези пътища от години.
— И защо не?
— Нямаше нужда.
— Добре ли ги познаваш? — попита Глен.
— Да. Едно време.
— Какво си ти, тогава?
— Какво искаш да кажеш?
— Ами ето, Амбър може да се превръща в това красиво демонско момиче, аз умирам заради някакъв си зловещ Знак на смъртта… а ти как се озова тук? Какво направи или ти направиха?
Майло премълча.
Глен се наведе напред.
— Да не би да не ме чу?
— Игнорира те — намеси се Амбър.
— Защо? Какво казах?
— Разпитваш твърде много — обади се Майло. — Предпочитам да карам в тишина.
— И аз също — добави Амбър.
— И ти ли? — попита Глен. — Мразя да се возя и да е тихо. Винаги си пускам радиото, дори да е кънтри музика или нещо също толкова гадно. Леле, как мразя кънтри. Ама нямам предвид тази вашата в Америка, говоря за нашата в Ирландия. Кънтри певците звучат като да са прекарали няколко кръчмарски сбивания, сещате ли се? А вкъщи са просто някакви чичковци, дето се разхождат по вълнени плетки.
— Вълнени какво?
— Пуловери — поясни Майло.
— А — рече Амбър.
— Баща ми беше фен на кънтрито — каза Глен. — На погребението му пуснаха всичките му любими парчета. Беше ужас. Направо исках да си тръгна, сещате ли се? Само че не го направих, понеже, така де, не съм от тия, дето просто си тръгват отнякъде. Е, не точно, искам да кажа, все си тръгвам отнякъде, очевидно, иначе никога нямаше да мръдна от място, но не си тръгвам просто така заради принципа. Даже не мога да изляза от залата, като дават някой тъп филм. Баща ми викаше, че съм прекалено възпитан, дори за собствена сметка. Може и да е бил прав — той замълча за миг, в който жизнерадостното му настроение се поразсея, след което отново вдигна глава с нова усмивка на лицето. — Та значи, Майло, как се получи така, че стана водач? Какво те прави квалифициран за тази работа? Да нямаш някаква мрачна и страховита история, или нещо подобно? Да не би и ти да си демон? Каква е твоята работа?
— Ти да не би да пишеш книга? — попита Майло.
— О, не. Само се опитвам да водя разговор.
Всички изведнъж замълчаха, но това бе съвсем за кратко.
— Знаете ли на какво ми напомня тази кола? — попита Глен. — Чували ли сте за Магистралния призрак?
Майло беше приключил с приказките, така че Амбър пое ситуацията.
— Не — отвърна тя. — Никога.
— Ами това е един тип, който се е разкарвал насам-натам с колата си, преди години де, с изключени фарове — обясни Глен. — Кръстосвал е мрачните американски пътища нагоре и надолу, по нощите, в търсене на следващата жертва.
— Това е градска легенда — отвърна Амбър. — Ако някой се появял насреща и го осветял с фаровете си, той го избутвал от пътя. Всички сме го чували.
— Не, но това си е истина — рече Глен. — Или, добре де, може да е истина донякъде, обаче наистина е убил няколко човека през деветдесетте. Проверил съм го. Има много сайтове за него.