— Не — рече Глен. — Изглежда дядото е германец и не разбира и дума английски.
— И за какво тогава се препирахте?
Глен изглеждаше объркан.
— Че откъде да знам?
Това отново запали фитила на Амбър и Майло. Глен се опита да се засмее заедно с тях, после се предаде и тръгна да обикаля.
Една трета от библиотеката беше заета от компютри, а книжните лавици бяха натъпкани заедно в пространството отляво. Амбър обикаляше из лабиринта, докато не откри секцията „Местна история“. Беше на един-единствен рафт с пет книги на него, от които четири бяха едно и също издание. Тя прелисти петата — „Спрингтън — наследството“, от местен автор, представен с лоша снимка. Тя научи, че Спрингтън е основан през 1829 г. и е получил наименованието си от запасите с чудодейна минерална вода. Разбра, че заради производството в района тези запаси били замърсени толкова, че водата станала буквално невъзможна за пиене. Авторът наричаше това „иронично“.
Амбър прелисти до края, после провери в индекса. Никакво споменаване на Дейкър Шанкс.
Тя върна книгата на място и се отдалечи от рафтовете. Тогава я откри Глен.
— Имат си „Спрингтънски вестник“ — каза той. — Попитах библиотекарката дали може да разгледам старите издания, нали се сещаш — да видя някакви статии за Шанкс, когато са били публикувани. Каза, че са налични само на микрофишове.
— Какво е това микрофишове?
— Не знам. Някакви фишеци, може би?
Амбър се смръщи.
— Къде е Майло?
— Бъбри си с другата библиотекарка. Със сладураната.
Амбър се огледа. Майло стоеше с онзи негов ленив маниер и се усмихваше на една привлекателна дама около четиридесетте така, както тя не бе и подозирала, че е способен. Жената беше с кестенява коса, нашарена от един сребрист кичур. Библиотекарката се разсмя, а усмивката на Майло се разшири още.
— И аз мога така — обади се Глен. — Просто съм избрал да омайвам грешната библиотекарка, това е цялата работа. Избрах бабката. Мислех, че тя е човекът. Ако знаех, че има и по-млада, щях да се пробвам при нея.
— Тя е два пъти по-голяма от теб.
— По-възрастните жени ме намират за страшно привлекателен.
— Е, хубаво, защото младите със сигурност не.
Глен спря да зяпа Майло и насочи вниманието си върху Амбър.
— О, така ли било? Значи твърдиш, че не изпитваш никакво привличане към мен, тъй ли?
Тя примига насреща.
— Моля? Това пък откъде ти хрумна? Не. Никакво. Изобщо никакво.
— Да, бе — отвърна той, подсмихвайки се. — Да.
— Сериозно.
— Има проведени изследвания, според които се твърди, че ирландският акцент е най-секси акцентът в света.
— И кой ги е провел тези изследвания? Ирландците ли?
Усмивката му посърна.
— Може и те да са — отвърна, а после отново се ухили. — Мога да те омая. Знаеш, че мога. Единственото, което ме спира, е възрастта ти. Прекалено си малка за мен. Предпочитам двайсетгодишни момичета.
— Ще се наложи да живея с това смазващо разочарование.
— Разбира се — продължи той, като се присламчи по-близо, — бих могъл да направя едно изключение.
— Моля ти се, недей.
— Може просто да забравя за възрастта, ако… нали се сещаш.
Амбър се намръщи.
— Какво?
— Ако се трансформираш — прошепна той.
Тя загуби цялото си добро настроение.
— Да пукнеш дано, Глен.
И тръгна към изхода. Той хукна след нея.
— Е, хайде де! Трансформирай се само веднъж, заради мен. Направо си невероятна, когато се трансформираш. Удивителна. Онези рога са най-красивото…
Тя се извъртя, за да го погледне в лицето.
— Спри да го наричаш така. Спри да го наричаш трансформиране. Звучи, сякаш съм някакъв робот.
— Е, добре де, как се казва тогава?
— Не знам. Преобразяване. Всъщност няма официален термин.
Бавна усмивка се разля по лицето му.
— Аз имам един. Искаш ли да го чуеш?
Тя се отдалечи.
— Не.
— Хубав е — продължи той иззад гърба ѝ.
— Не ми пука.
— Ще ти хареса — рече той отново. — Ще видиш, просто ще се влюбиш.
Стигнаха до изхода. Майло крачеше към тях. Амбър не се сдържа.
— Хубаво — каза. — Какво? Как би назовал това нещо, когато се променям?
Усмивката му беше грамаданска.
— „Да си покажеш рогцата“.
— О, ненавиждам те.
Майло дойде при тях.
— Крие нещо — каза той. — В момента, в който усети накъде бия, просто се затвори. Вие открихте ли нещо?
— Само ново ниво на бяс — отговори Амбър.
— Иска да се присъедини към мен в моята абсолютна веселост — поясни Глен. — Направо по лицето ѝ личи, нали? Иска да си хвърляме майтапи. Хайде, предай се, Амбър. Отдай се на чувството.