— Дейкър Шанкс е мъртъв — отсече Теди. — Лично го застрелях. Аз и още трима заместници. Един от куршумите го уцели в главата. Дори не си направихме труда да проверим, кой го е изстрелял. Но беше отнесъл половината му череп.
— Знаем, че е мъртъв — отвърна предпазливо Амбър. — Но също така знаем, че има нещо повече от това.
— Май сте слушали прекалено много истории за призраци — каза Ела Мей и стана от масата.
— Не — каза Амбър, — виждала съм твърде много чудовища.
Амбър си легна и сънува кошмар. Демонското ѝ аз беше приклекнало над мъртвото тяло на Ела Мей, а тя късаше от вътрешностите на жената и ги ядеше. Зад нея стояха родителите ѝ и късаха от самата Амбър — от зееща дупка на гърба ѝ.
Тя се събуди и поплака малко. Когато спря, чу поскърцване — бавно и ритмично. Тя стана, надникна през прозореца и забеляза светлинка като от въгленче в мрака. Обу си дънките и облече тениската, след което излезе в задния двор.
— Събудих ли те? — попита Теди от люлеещия се стол.
Тя поклати глава.
— Не спя много добре, това е. Не познавам друг, който да пуши лула.
Той се усмихна.
— Аз не пушех. Прихванах този навик след четиридесетте, когато косата ми взе да побелява. Мислех, че ще изглеждам по-мъдър и някак по-изтънчен. Получава ли се?
— Донякъде.
Той кимна и издиша дим.
— Съжалявам за неприятните настроения, които създадохме — рече Амбър.
— Е, изглежда много ти се е струпало напоследък, така че няма да ти търся сметка. Нито пък Ела Мей, въпреки мълчанието ѝ по-рано. Този човек беше напаст за семейството ни, така че е нормално, че не обичаме много да си говорим за него на масата за вечеря.
— Познавахте ли го? — попита тя.
Теди кимна.
— Всички го познаваха. Никой, обаче, добре. Вероятно затова толкова време не беше разкрит.
— А как разбрахте, че е той? Как открихте какво прави?
Теди потупа дръжката на лулата си в стола и я постави обратно в устата си.
— Ние не — отвърна. — Ела Мей го направи. Аз съм достатъчно умен. Бях добър заместник-шериф и съм добър шериф. Но Ела Мей е тайното ми оръжие. Тя обръща внимание на дреболиите, на детайлите. Просто събра две и две. Направи си своите справки. И всичко това под прикритие. Баща ѝ не заподозря дори за миг, че онова, което прави, е да събира доказателства.
— А после баща ѝ почина. Нищо драматично. Не беше убит по време на изпълнение на дълга си или нещо подобно. Сърцето му просто сдаде багажа в един слънчев следобед, докато пътуваше към управлението. Беше спрял край пътя, беше получил инфаркт и беше починал. Отговорен до последния си дъх. Човекът, който застана на мястото му, не беше особено интелигентен. Заведох Ела Мей при него и тя му даде всички доказателства, с които разполагаше, сподели му заключенията си, а той просто не обърна внимание на нищо от това. Не искаше да си представи, че в градче като Спрингтън може да съществува такъв ужас. Дейкър Шанс беше зловещо, малко човече в зловещо, малко магазинче за играчки. На шериф Гънтър — така се казваше, това му бе достатъчно. Зловещото не беше нищо особено. Той можеше да го разбере. Но сериен убиец? Ето това беше отвъд разбиранията му.
— Така че аз започнах неофициално разследване. Колегите ми полицаи ми имаха доверие и имаха доверие на Ела Мей. Цялата работа, която беше свършила, означаваше, че трябва веднага да хванем бика за рогата. Бързо събрахме достатъчно информация, за да извикаме Федералните. Гънтър разбра, не беше много доволен и заплаши да уволни всички ни. Извика ФБР и има каза, че всичко било голямо недоразумение. Същата нощ дойде информация, че още един човек е изчезнал — момче, чийто профил съвпадаше с другите жертви на Шанкс. Убедихме съдията да ни издаде заповед за обиск — без помощта на Гънтър, и обискирахме магазина за играчки.
— Спасихте ли момчето? — попита Амбър.
— Не, не успяхме — Теди запуши от лулата с кратки вдишвания, но тя вече беше изгаснала. Той като че не забеляза. — Влетяхме, тъкмо когато Шанкс се беше надвесил над него, обаче. И четиримата открихме огън. Останалото го знаеш. Гънтър загуби работата си след това, а аз бях избран на неговото място. Поради някаква причина, оттогава хората от града все избират мен за шериф. Не мисля, че постъпват много разумно.
— А какво стана после? Имало е още убийства, нали? Десет години по-късно, нещо такова?
— Федералните дойдоха да разследват. Мислеха, че имат работа с имитатор. Но в момента, в който се появиха, убийствата вече бяха спрели.
— Дъщеря ви има ли нещо общо с това?
Теди драсна една клечка и отново запали лулата си. Дръпна няколко пъти.