— Светът е пълен с лоши мъже, Амбър. С лоши жени също. Предполагам. Някои се крият на най-видното място, други — не. Някои носят маски, а други — усмивки. Мислех, че съм видял всички степени на злото, когато заловихме Дейкър Шанкс. Излезе, че греша. Има и друго зло, цял друг пласт на злото, за който съм чел само в Библията. Вярвам, че си наясно за какво говоря.
Тя кимна.
— Имал съм възможност да зърна невъзможни неща — каза Теди. — Не съм ги видял изцяло, защото, честно казано, не мисля, че е възможно. Но съм видял достатъчно, за да знам, че какъвто и път да си хванала, не е нещо, в което бих могъл да ти помогна.
— Разбирам.
— Отивай да спиш сега, Амбър. И да сънуваш хубави сънища, чу ли? Светът и без това е предостатъчно пълен с останалото.
20
Шериф Рузвелт вече беше излязъл за работа, когато Амбър се събуди на следващата сутрин. Тя се присъедини към Майло и Глен на масата, Ела Мей им сервира закуска, но не седна да се храни с тях. Амбър ядеше мълчаливо и Майло също не продумваше. Дори Глен изглеждаше унил.
Метнаха чантите си в Чарджъра и се върнаха вътре да платят. Ела Мей връчи на Майло ръкописна разписка и ги изпрати до вратата, ала те застанаха на вратата в очакване някой да каже нещо.
Ела Мей беше тази, която прекъсна мълчанието.
— Няма да ви разпитвам нищо за делата ви — започна тя. — Няма да питам защо се интересувате от човек, който изби толкова много хора или откъде знаете това, което знаете. В тази страна има черен подземен свят и аз съм съвсем наясно, че има хора, на които се налага да минават през него — много често не по тяхна вина. Ако сте поели по този път… е, щях да се моля за вас, ако се молех изобщо.
Амбър се усмихна леко, с болка.
Ела Мей кимна рязко.
— Обадих се на Хедър. Помолих я да поговори с вас, ако е в настроение. Но няма гаранция, че ще го направи, имайте го предвид. Дъщеря ми си е сама за себе си. Библиотеката днес отваря по-късно, така че ще е на работа в два часа. Можете да се отбиете по това време, да видите дали е разговорливо настроена. А сега, хубав ви ден.
И затвори вратата.
В два и десет влязоха в библиотеката и намериха Хедър Медина да пренарежда рафтовете с литературата за самопомощ. Отблизо беше привлекателна жена със сочни меки устни, но сурови очи. На шията ѝ имаше тънък белег, който изчезваше под якичката на блузата ѝ. Всичко в нея — от маниерите до обувките, с които бе обута, бе практично, сякаш беше готова за бягство или за бой във всеки един момент — крещящо очевиден оцеляващ. Амбър веднага я хареса.
— Изпрати ни майка ти — каза Майло.
Хедър кимна и продължи да плъзга книгите по лавиците.
— Предупреди ме, че сте любопитна групичка с определен интерес от недалечната история на града ни. Казах ѝ, че вече съм разговаряла с вас. Казах ѝ, че не сте съвсем деликатни.
— Тя спомена, че ще говориш с нас, ако си в нужното настроение — намеси се Амбър.
— И сега се чудите в какво настроение съм в момента? — попита Хедър. — Амбър, нали така? И Глен? Имах едно гадже, което се казваше Глен. Наистина добро момче. Мисля, че беше първата ми любов. Гимназиалното ми увлечение. Дейкър Шанкс се върна от мъртвите и го уби, когато бях на шестнайсет.
Каза го с такова спокойствие, че Амбър не забеляза как думите се плъзнаха по гърба ѝ и накрая я накараха да потрепери.
— Значи е вярно? Всичко, което сме чували?
— Е, не знам — отвърна Хедър. — Зависи какво сте чували, нали така?
По-възрастната библиотекарка мина покрай тях, изгледа ги подозрително и Хедър се усмихна, без да сваля очи от нея, докато не се отдалечи достатъчно, че да не може да чува.
— Когато бях малка, всички знаехме кой е Дейкър Шанкс — продължи Хедър. — Израснах с историите за нещата, които е сторил, и за това как майка ми е човекът, който е разкрил всичко. На площадката приятелите ми непрекъснато разиграваха нощта, през която беше умрял. Редуваха се кой да бъде баща ми и другите полицаи, влитаха, стреляха, а този, който играеше Шанкс, започваше да вие, да крещи, да се върти насам и натам, докато го уцелваха куршумите. Беше градската история, която бързо се превърна в градска легенда. Сестра ми Кристина — тя беше по-голяма от мен, приличаше досущ на мама, така че, макар майка ми да не е присъствала в нощта на смъртта на Шанкс, децата бяха решили, че ще е по-добре, по-удовлетворително, ако е там. Кристина беше адски търсена по време на десетгодишната почивка.
Хедър се усмихна тъжно, после отърси усмивката от лицето си.
— Кристина изчезна, когато бях на шестнайсет — продължи тя. — Десетгодишнината от смъртта на Шанкс, до минутата. Изчезна директно от спалнята си. През следващите няколко седмици изчезнаха още четирима ду̀ши — мъж, жена, четиринайсетгодишно момче и тригодишно момиченце.