— Проблемът ви, както споменах, се състои в грешното приемане, че няма какво да спечеля като не ви кажа каквото искате да знаете. Истината, обаче, е, че има какво. Не съм говорил с никого преди вас. Не съм имал отношения с никого преди вас. Но знаете ли какво още не съм правил? Не съм наранил никого… преди вас. Вие имате нужда от тази информация и то болезнена нужда, иначе нямаше да сте тук и да говорите с такъв като мен, но аз няма да ви кажа нищичко, просто защото ще ми достави неистово удоволствие да ви разочаровам.
— Леле — обади се Глен. — Ама че кретен.
— Сигурно съм такъв, Глен, да — рече Шанкс. — Гледам да извличам удоволствие, откъдето мога — независимо колко дребно и незначително може да е.
Глен се изхили през прозореца.
— Ами защо пък да не бръкна вътре и да ти смачкам главата?
— Моля, направи го.
— Глен — намеси се Амбър.
Той отстъпи.
— Какво? Аз ли съм единственият тук, който е наясно, че големият, лош, страшен мъж, с който си говорим тук, е колко — 7-8 сантиметра? Дали само на мен ми прави впечатление това?
— Ако бръкнеш вътре — отвърна Амбър, — ще отвориш къщата. И той може да избяга.
— И къде ще избяга? В малка миша дупчица като в анимационните филми? Той все така ще си бъде 7 сантиметра висок.
— Сигурен ли си в това? — попита Майло. — Не знаем как работи тази „входна“ магия. Отваряш вратата на къщата и той може да се върне тук с нормалния си размер.
— Не ги слушай, Глен — обади се Шанкс от прозореца. — Бръкни и ми дай един урок.
Глен се позачуди.
— Ъ… не. Не, не мисля, щом ти е все тая.
— Да не си пъзльо, Глен?
— Само когато ме заплашват.
— Срамота. Първото ми впечатление от теб беше, че притежаваш искрица, която липсва у приятелите ти. Но ти разкри истинската си същност, а истинската ти същност, боя се, е смазващо разочарование.
Глен вдигна рамене.
— Всъщност не си първият, дето ми го казва.
— Ти си страхливец и глупак, също като всичките ти сънародници.
— Е, ето тук вече — отвърна Глен, — не смей да обиждаш сънародниците ми.
— Че какво е Ирландия, освен земя на мелези, безделници и нехранимайковци?
— А, това беше грубичко…
— Натаралянкани палячовци, които се препъват през нещастните си животи, жестоки, агресивни и самосъжаляващи се, цяла нация неблагодарни…
Глен се разсмя.
— Съжалявам, приятел, не ми пука какви ги редиш. Ти си седем сантиметра висок. Чурката ми е по-голяма от теб. А това беше доста нескопосен опит да ме предизвикаш, но явно не можеш да схванеш, че Ирландия е най-великата държава в света, глупако.
— Тогава защо си в Америка?
Глен се наведе, за да се ухили право в прозореца.
— Понеже Америка има най-добрите чудовища.
Последва тишина, а след това, най-изненадващо, смях.
— Харесваш ми — съобщи Шанкс. — И тримата ми харесвате. А аз ще отговоря на въпроса ти, Амбър, но само лично на теб. Не и на приятелите ти.
— Няма да излезем — отсече Майло.
— Това е единственото ми условие — каза Шанкс.
— Защо? — попита Амбър. — Защо да не кажеш на всички ни?
Смях.
— Понеже съм палавник. Понеже обичам да натискам разни копченца. Глен може да е забавен смешник, но ето Майло изглежда е твой защитник и като такъв приема нещата доста насериозно. И след като аз се отзовавам на твоята молба, аз трябва да намеря своя начин да удовлетворя кротката си нужда от изтезания. Да накарам приятелите ти да напуснат стаята е малък триумф, но, както вече бе изтъкнато, съм един дребен човек.
Амбър помисли, след което погледна към Майло. Той изръмжа и излезе от стаята. Глен тръгна с него.
Амбър затвори вратата и се върна при къщата.
— Да?
— Хедър не знае, че сте тук, нали? — попита Шанкс.
— Какво значение има?
— Държи тази къща в тази стая вече трийсет и една години. Затворът ми има много прозорци, но виждам само стени. Тя дори отнесе другите къщи в местното училище, за да не ги гледам за развлечение.
— Ами ако я помоля да я премести другаде? Някъде, където има гледка, може би? Ако ми кажеш името на човека, когото търся и града, в който е израснал, ще я помоля. Имаш думата ми — Амбър се намръщи. — Ехо? Господин Шанкс? Там ли сте още?
— Гледка? — попита той, още по-тихо от преди. — Предлагаш ми гледка?
— А какво искате, господин Шанкс?
— Да съм свободен.