— Казах ви — няма да ви пусна.
— Има повече от един начин да бъдеш свободен, Амбър — той стоеше, сключил ръце върху гърдите си, със спокойно лице в мрака. — Аз ще ти дам името на човека, който търсиш. Ще ти кажа къде да го намериш.
Амбър се намръщи.
— И в замяна?
Колебание.
— В замяна ще намериш начин да ме убиеш.
Трябваше да е честна — това не го очакваше.
— Моля?
— Никога няма да се измъкна оттук — каза Шанкс. — Не смяташ ли, че това е ненужно жестоко? Знам, че съм направил ужасни неща, зли неща, но ти вероятно разбираш, че никой не заслужава вечност като тази, нали? Хедър с удоволствие щеше да ме убие, ако можеше.
— Аз… аз няма да убивам никого.
— Тогава накарай онзи твой защитник да го направи. Струва ми се, че ще се радва да се възползва от възможността.
— Не за това сме тук.
— Но така ще направиш услуга на целия свят! — рече Шанкс. — Ами ако избягам? Първото, което ще направя, ако някога успея да се измъкна оттук, ще бъде да убия Хедър Рузвелт. А после и родителите ѝ и всичките ѝ приятели. А след това и целия град. Така че направи каквото трябва, Амбър. Намери начин да ме довършиш сега, докато съм уязвим.
Тя поклати глава.
— Ние не сме убийци. Не сме като теб.
— Моля те — отвърна Шанкс. — Ще сложиш край на мъките ми.
— Убил си невинни хора — каза Амбър. — Заслужаваш всички мъки.
— Тогава ще ти дам още нещо! — настоя Шанкс. — Ще ти дам името му, адреса му, а после дори ще ти кажа как да се добереш до него още тази вечер.
Сърцето ѝ заби по-бързо.
— Наблизо ли живее?
— Не. Живее в Орегон. Но разстоянието не означава нищо, ако разполагаш с ключа ми. На стената зад теб е. Виждаш ли го?
На стената беше забит един-единствен гвоздей, а на него висеше изящно украсен месингов ключ. Амбър го свали и прокара пръсти по красивите плетеници, издълбани от едната му страна. Главичката на ключа беше във формата на ключалка.
— Хедър го окачи там, за да ме измъчва — обясни Шанкс. — Винаги пред очите ми, винаги недосегаем. Но този ключ може да те заведе където пожелаеш в един миг. Имаме ли сделка?
Амбър отново погледна към кукленската къща.
— Няма да ви убивам, господин Шанкс.
— Тогава накарай Бъкстън да го направи! Той дори може да знае как!
— Бъкстън?
— Грегъри Бъкстън — отвърна Шанкс. — За пръв път го срещнах в родния му град — приятно малко градче на име Каскейд Фолс. Това е човекът, когото търсиш и мястото, където трябва да отидеш.
— Как да съм сигурна, че казваш истината?
— Проверѝ сама! Сложѝ ключа в ключалката на онази врата. Завъртѝ два пъти, но не спирай да повтаряш името му на ум, неговото име и името на града му.
— Грегъри Бъкстън — произнесе тя, докато се обръщаше към вратата. — Каскейд Фолс.
— Пробвай — подкани я Шанкс. — Продължавай да го повтаряш, завъртѝ ключа, отворѝ вратата и преминѝ през нея. И не ти трябват други доказателства. Но, след като поговориш с него, обещай ми, че ще сториш това, за което те моля.
— Аз… първо ще поговоря с Майло за това.
— Имахме сделка! — развика се Шанкс иззад гърба ѝ.
Амбър не се обърна.
— С нищо не съм се съгласявала.
Тя постави ключа в ключалката, повтаряйки името на Бъкстън и името на града му отново и отново. Завъртя ключа и чу как вратата се отключва, след което завъртя още веднъж и чу как резетата се плъзват и се наместват. После отвори вратата и пристъпи напред, но в последния момент коридорът се превърна в слабо осветен хол с голямо стълбище и падащи дълги сенки. Вратата зад нея се затвори с удар, който разтресе целия под. Тя се обърна. Вратата вече беше бяла и нямаше дръжка. Тя се спусна върху нея. Усети тънко дърво, което се заклати под ръката ѝ.
А след това откъм стълбището се донесе гласът на Шанкс.
— Казах ти, че има уловка.
22
Амбър се хвърли настрани, а ужасът със страшна скорост се разля от тила към пръстите на ръцете и краката. Тя избяга от хола, като сега вече виждаше колко е фалшиво всичко, колко са крехки стените. Вмъкна се в кухнята с нейната маса и столове, и печка, и хладилник, а кракът ѝ се закачи за нещо и тя се препъна, като почти падна върху някакво канапе. Архитектурата беше ненормална. Липсваше ѝ всякаква логика. Едната част от помещението беше кухня, а другата — дневна.
Тя чу как Дейкър Шанкс се спуска по стълбите.
— Леко послъгах — извика. — Измамих те. Може да използваш ключа, но само аз контролирам къде води той. Признавам, взех те за мезе. В своя защита, обаче, ще посоча, че си лесна мишена.