— Значи си не само слабак — отговори Амбър, — ами си и глупак?
Шанкс издаде някакъв звук, който тя не успя да определи, и се заизкачва по стълбите.
— Правил съм това доста време, госпожичке. Преследвал съм всякакви хора.
Амбър се изправи, докато той се приближаваше.
— Но никога не си преследвал такава като мен.
Той стигна върха на стълбището, приближи се към нея, а тя излезе от сянката и се усмихна, демонстрирайки блясъка на острите си зъби.
Той замръзна, зяпна, а после присви очи.
— Ти си едно момиче, пълно с изненади, а? — рече той и взе да се придвижва настрани. Да я загражда. С ножа в ръка. — Значи затова ти трябва Бъкстън. Имаш си сила и искаш още. Много е интересен ефектът на силата върху индивида.
— Предполагам, че е така — отвърна тя, следвайки кръговите му движения.
— Промени ли те, Амбър? Така де, освен физическата страна. Сега различен човек ли си?
— Толкова, колкото няма да повярваш.
Шанкс се усмихна.
— Обзалагам се. Видях те и си рекох — лесна мишена. Обаче виж се сега. Внезапно наистина се почувствах глупаво.
— Как успя да ме вкараш тук?
Смехът на Шанкс беше сух, без веселата нотка.
— Няма смисъл да го мислиш — отвърна. — Никога няма да излезеш.
Той нападна, насочвайки ножа в ниското, а после замахна рязко нагоре. Амбър залегна назад, като едва избегна острието, което изсвистя покрай гърлото ѝ. Шанкс обаче не спря да се движи. В миг се озова срещу нея и започна да я избутва към парапета. Тя посегна към ръката, която държеше ножа и пръстите ѝ се сключиха около китката му. Беше по-силен, отколкото тя бе очаквала. Не колкото нея, но почти толкова. Той я удари с глава в лицето и болката се разля от носа във всички възможни посоки. Другата му ръка я стисна за гърлото, а той се опитваше да я избута назад, да я прехвърли през парапета. Тя пусна дългите нокти и ги прокара дълбоко през ръката му.
Шанкс отпусна хватката си виейки. Двамата се сблъскаха и застинаха в схватка. Кръвта се лееше от ръката му, но той не обръщаше внимание и посегна към рогата ѝ. Внезапно отстъпи крачка назад и дръпна надолу, Амбър извика, докато коленете ѝ се удряха в пода. Той я изрита — връхчето на обувката му се впи в брадичката ѝ и тя се просна по гръб.
— Цялата си сила — каза Шанкс, притискайки колене в гърлото ѝ, — но финес — нула. Никакъв стил.
— Амбър! — донесе се гласът на Майло от всички страни. — Амбър, идва някой. Сигурно сме задействали алармата. Амбър?
През прозореца зад Шанкс тя видя как Майло пристъпи в стаята. Беше гигантски.
— Амбър? — повика той, а гласът му беше удивително силен.
Шанкс ѝ се ухили.
— Шшт сега. Не разваляй изненадата. — Той я издърпа нагоре, опрял ножа в гърлото ѝ и я избута до прозореца.
След Майло нахълта Глен и затвори вратата. Забеляза ключа.
— Къде е тя? — попита, докато се опитваше да го извади. Ключът се завъртя, докато го правеше и вратата се заключи.
— О, виж ти — прошепна Шанкс. — Това ще е дори по-лесно, отколкото предполагах.
Майло се приближи към кукленската къща, надничайки през прозорците.
— Шанкс, искам да поговорим.
Зад него Глен завъртя ключа в обратната посока и отвори вратата.
Шанкс избута Амбър встрани и хукна към стълбите.
Амбър падна, все още замаяна от ритника в главата. Погледна надолу през перилата и забеляза как Шанкс препуска към входната врата. Изпари се точно преди да се удари в нея, а тя вдигна глава…
… когато той се стовари върху Глен, събори го яростно, после обърна посоката и се запъти олюлявайки се към Майло, който тъкмо се извръщаше. Вратата се захлопна зад гърба му, Шанкс удари Майло с бесен замах, усилен от инерцията му, а Майло се завъртя и падна на земята. Шанкс се закрепи, огледа се, после надникна през прозореца и по лицето му се разля усмивка.
Амбър се изправи, а в нея се надигаше нов ужас.
Чу стъпки, бягащи стъпки откъм затворената врата.
— Излизайте оттам! — чу се гласът на Хедър.
Лицето на Шанкс изразяваше чиста радост и той се скри зад вратата.
— Хедър, не! — закрещя Амбър, препъвайки се в посока прозореца. — Не влизай!
Хедър не я чу. Отвори широко вратата и влетя вътре, а Шанкс я сграбчи, избута я към стената, заби ножа в нея, а Амбър изстина.
Хедър гледаше Шанкс в очите с отворена уста, но отвътре не идваше нито звук.
— Казах ти — изръмжа Шанкс, докато прокарваше ножа през корема ѝ. — Казах ти, че ще те убия, малка пъхаща носа си където не трябва кучка.
Завъртя ножа още веднъж и Хедър издаде странен звук — нещо между въздишка и давене, след което поредица от експлозии изпълниха ушите на Амбър. Шанкс се олюля, пусна Хедър да падне и се измъкна през вратата. След миг преди очите ѝ се появи Майло с пистолет в ръка.