— Той иска да ми помогнеш — каза Амбър.
— Моля? Какво беше това?
— Сияйния демон — поясни тя, този път по-високо. — Той иска да ми помогнеш.
Шанкс се разсмя.
— Не мисля така, Амбър. Той играе игрички, каквото право има, като Крал на Ада, но тази игричка не му е интересна. Би предпочел ние да се оправим сами помежду си, да се лутаме слепешката в мрака. Боя се, че предизвикваме любопитството му крайно рядко.
Тя поклати глава.
— Аз съм специален случай. Той самият ми го каза. Ако ме нараниш, или ако нараниш когото и да било от приятелите ми, той ще…
Шанкс я удари. Беше плесница, с отворена длан, но се стовари толкова бързо и толкова внезапно, че я разлюля, наклони света, а подът внезапно се втурна към нея, за да се блъсне в черепа ѝ.
Лежеше на една страна, алармата виеше в главата ѝ, а в устата ѝ се усещаше вкуса на кръв. След това почувства ръцете на Шанкс по себе си, докато я издърпваше отново на колене.
— Моите извинения — каза той. — Не обичам хората да ме лъжат. Не биваше да губя равновесие. Беше грубо. Но се опитай да не ме лъжеш повече, става ли? Това предизвиква грозната ми страна.
— Всяка от страните ти е грозна — намеси се Глен.
— Наистина ли смяташ, че е разумно да се закачаш с човека с оръжието?
— Мислиш, че ме е страх от теб ли?
— Да — отговори Шанкс. — Заяви го има-няма преди петнайсет минути.
— Това си беше за тогава — каза Глен. — Сега си е сега. Знаеш ли какво мисля? Мисля, че си страхливец. Ти си голям мъж с пистолет и нож, но вземат ли ти ги — ставаш жалък, дребен нещастник.
Шанкс отвърна с отегчен глас, който почти потъна сред воя на алармата:
— Нали осъзнаваш, че не си ми нужен? Имам нужда само от Амбър ето тук. Ти си излишен боклук.
Глен се засмя.
— Разбира се, че съм излишен боклук. Остават ми четири дни живот. На практика вече съм мъртъв. След четири дни или сега — какво значение има? Застреляй ме или свали белезниците и да се разберем по мъжки.
Амбър ги наблюдаваше като изчакваше подходящия момент.
— Мисля да те застрелям — рече Шанкс. — Ще бъде по-забавно — вдигна пистолета. — Сега.
Кратка вълна на болка се разля по Амбър, докато се превръщаше в демоничното си аз, и тя се хвърли върху му — рамото ѝ се стовари в средата на гърба му, а един от рогата ѝ го одра по врата. Шанкс се свлече, а тя го притисна отгоре. Опита се да скъса белезниците, които държаха ръцете ѝ зад гърба — усети опъването на веригата, но демоничната ѝ сила не беше достатъчна. Вместо това притисна с колене ръката му и той пусна пистолета, тя се извъртя и падна назад, успявайки да изрита оръжието надалеч. То се плъзна с дрънчене по лъснатия под в посока към Глен. Той се протегна към него със свободната си ръка, но пистолетът спря точно пред изпънатите му пръсти.
Шанкс я избута. Тя застана на колене, докато той скочи на крака. Втурна се към пистолета, а тя се хвърли към краката му. Той падна странично, разбивайки стъклото на витрината, и за малко не уцели кукленската къща вътре.
Той се изправи с рев, целия покрит с парченца стъкло. Стисна Амбър за гърлото и я метна назад, после посегна надолу към пистолета. В яростта си, опитът да го грабне се оказа несръчен и само избута оръжието няколко сантиметра по-надалеч. Глен сключи ръка около него, надигна го и стреля три пъти, от упор, в гърдите на Шанкс.
Алармата замлъкна.
Шанкс се поизправи и продължи да крачи, но се залюля и падна назад. Стовари се върху купчина стъкла и не мръдна повече.
Амбър се изправи. Глен се взираше в пистолета в ръката си. Въздухът сякаш виеше сред внезапно възцарилата се тишина.
— Добре ли си? — попита глухо Глен.
Тя кимна.
— Направи го.
— Направих го — потвърди Глен. — Убих…
Шанкс седна толкова рязко, че Амбър наистина извика от изненада. Глен опита отново да стреля, но Шанкс отскубна пистолета от ръката му и притисна дулото в челюстта му.
Амбър замръзна на място.
— Не можеш да убиеш онова, което вече е мъртво — каза Шанкс. — Не си ли чувал?
— Винаги съм искал да изпробвам тази теория — обади се Майло откъм вратата.
Шанкс подскочи, сграбчи Амбър и притисна пистолета към слепоочието ѝ. Тя усети как люспите ѝ се втвърдяват, но се съмняваше, че могат да спрат куршум.
Майло бавно влезе в училището, хванал оръжието си с две ръце, с леко наклонена глава като оглеждаше ситуацията.
— Още една крачка и ще стрелям — предупреди Шанкс. — Амбър няма да изглежда толкова красива без половината си лице, как мислиш?
Майло не снижи оръжието и не спря да крачи напред.
— Няма да те оставим да се измъкнеш.