Спряха на една бензиностанция „Амоко“ вън от градче на име Маккук, и Амбър и Глен отидоха до тоалетната и да купят сандвичи, докато Майло ги чакаше в Чарджъра. Беше малко след два часа и беше топло. Миризмата на бензин изпълваше въздуха.
— Колко добре познаваш Майло? — попита Глен, докато чакаха да платят за храната. Старецът пред тях не можеше да си извади портфейла от свлечените панталони.
Амбър вдигна рамене.
— Знам, че му плащам много пари, за да ме заведе там, където трябва да отида.
— Значи не знаеш нищо за него?
Тя въздъхна.
— Не, Глен, не знам.
Старецът беше извадил наполовина портфейла, преди той да се закачи за крайчето на джоба му. Амбър наблюдаваше с интерес, който изненадваше и самата нея, последвалата пред очите ѝ война.
— Спомняш си историята, която ти разказах — продължи Глен, — за Магистралния призрак?
— Не ми се говори за това.
Той кимна доволно.
— Значи и ти го подозираш.
— Нищо не подозирам.
— Майло е Призрака.
— Глен, сериозно, стига вече, става ли? Пътуваме вече часове наред, цялата съм изтръпнала и съм изнервена.
— Той е сериен убиец, Амбър.
— Не ставай смешен.
Старецът бавно се обърна и ги изгледа със сърдит поглед. Амбър му се усмихна любезно и изчака отново да застане с гръб към тях.
— И какво смешно има? — меко попита Глен. — Използва кола вместо нож, но все пак си е сериен убиец. А и това не е обикновена кола. Знаеш, че е така. Тя е… — Той се приведе по-близо до нея и зашепна. — Обладана.
— Глен, в момента звучиш тъпо.
— Видя какво направи. Погълна Шанкс. Това не беше въображението ми, което си играе игрички с мен, колкото и да се опитвам да се убедя в противното. Колата го глътна. Тя е обладана.
Старецът най-сетне плати и си тръгна, а те пристъпиха към касата.
— Бензин има ли? — попита отегченото момиче.
— Не — отвърна Амбър и плати.
Излязоха навън и погледнаха към Чарджъра от другата страна на паркинга.
— На бензиностанция сме, а той дори не зарежда резервоара — продължи Глен. — Колко пъти се е налагало да спира за бензин? Два пъти? Три? При толкова път е спирал за бензин три пъти? Знаеш ли колко гори една такава кола?
— Значи колата е икономична. И какво?
— Не се ли чудиш от какво друго се задвижва? Той спомена, че ще смели Шанкс. Колко още хора е смляла? И виж само колко е чиста? Винаги е чиста, а никога не съм го забелязал да я мие. Сякаш сама се почиства. А каква е тая работа, че може да кара само по осем часа на ден?
— Средно — подчерта Амбър. — Карал е и повече.
— Ама каква е работата? Защо има такова правило? Защо точно осем часа? С мисъл за пътната безопасност? Или има нещо общо с това, че не иска да юрка колата прекалено много, за да не се измори тя.
Амбър се обърна към него.
— Добре, Глен, ще играя играта ти. Какво означава? А? Какъв е изводът от цялата работа?
Той се поколеба, преди да отговори.
— Мисля, че Чарджърът е жив.
— О, Боже…
— Не ме гледай така. Не е просто кола, нали? Повече от това е. Знаеш го. Нали му взе сандвич? Хайде на бас, че няма да го изяде.
— И какво ще докаже това? Че не е гладен?
— Не яде, когато кара — каза Глен. — Също така мисля, че не спи, когато кара. Спал ли е тази сутрин? Видя ли го да спи? Аз — не.
Тя потърка очи.
— Самата аз спях, ясно? Не съм видяла кой знае какво.
— Ами тоалетната? Ние трябва да пишкаме, а Майло защо не пишка?
— Момче, наистина нямам намерение да коментирам хигиенните навици на някого.
— Помолихме го да спрем, за да можем да пишкаме, колко пъти, поне двайсет досега.
— Имаш слаб пикочен мехур.
— Аз пишкам, ти пишкаш, той не пишка. Да си го виждала да пишка?
— Не, Глен, не съм виждала Майло да пишка. За какво, по дяволите, говориш?
— Мисля, че Чарджъра поддържа жизнените му функции. Мисля, че взема неговите… ъъ, сещаш се, отпадъците му…
— Бла.
— … и ги използва, така че когато е зад волана, тялото му няма нужда да функционира като нашите.
— Това е гнусно. И тъпо.
— Той каза, че Чарджърът ще смели Шанкс. Това значи, че част от него е органична.
— Той говореше метафорично, глупчо.
— Сигурна ли си? Той е Призрака, Амбър. Той е сериен убиец и е свързан с Чарджъра. Може и да не го прави вече, може да се е поправил, знам ли. Обаче ти каза, че за пръв път го е изкарал от гаража преди дванайсет години, нали така? Ами ако е нещо като пристрастеност? Стоял е настрана от колата през цялото това време и не е изпитвал нуждата да убива. Обаче сега пак я използва. Колко ли време ще трябва, за да вземе отново надмощие над Майло? Колко време преди Майло отново да се превърне в Магистралния призрак?