— Мога да ти помогна, ако искаш — каза Абигейл.
Глен светна.
— Можеш ли да го махнеш?
— О, да — отвърна малкото момиченце. — Става доста лесно.
Тя наклони глава и хората около тях скочиха веднага, притиснаха главата на Глен в масата и опряха нож в гърлото на Амбър. Тя замръзна.
Някой беше опрял нож и в гърлото на Майло.
— Той наистина не ни е приятел — заяви той.
Те хванаха здраво ръката на Глен и я изпънаха на масата, а един грамаден мъжага се приближи с касапски сатър.
— Не! — изпищя Глен. — Не, не, моля ви!
— Не ставай глупав! — кикотеше се Абигейл. — Просто ще ти отреже част от ръката, няма да е цялата, все пак!
Студеното острие се впиваше все по дълбоко в гърлото на Амбър, сякаш нападателят ѝ знаеше колко силно иска да се преобрази в демон.
— Моля ви, не го правете — каза Глен, като се опитваше да звучи разумно. — Не знаех. Не знаех, че ти си Абигейл. Ако знаех, че си малко момиченце, щях да кажа „не“.
Мъжагата потупа няколко пъти сатъра в китката на Глен, за да се прицели добре и после го надигна високо над главата си.
Глен остави всички опити да се прави на разумен и започна отново да крещи.
— О, Боже, моля ви, не го правете, не отрязвайте ръката ми, тя ми трябва, аз не знаех, не знаех, старецът не ми каза нищо!
Абигейл вдигна пръст и мъжът със сатъра спря.
Тя се приближи към Глен.
— Какъв старец?
Глен изохка.
— Ами… старецът, който ми предаде Знака на смъртта. Той каза само, че е бил предназначен за някой, който заслужавал да умре. Каза, че си убивала хора. Много хора.
Абигейл нацупи устни.
— Попита ли го как се казва?
— Не — отговори Глен.
Абигейл вдигна рамене.
— Жалко — погледна към мъжагата със сатъра и тъкмо щеше да даде заповед, когато Глен продължи.
— Обаче беше със сива коса! И беше дребен! И испанец! И имаше голяма сива брада!
Абигейл се разсмя.
— Лаутаро Сото те е помолил да ме убиеш? Колко сладко! Той не е испанец, обаче, мексиканец е. Или беше. Сега е мъртъв, нали?
Глен кимна.
— Умря почти веднага, след като ми предаде Знака.
— Този винаги е бил голям хитрец — каза Абигейл. — Ей, момчета, сега вече можете да го пуснете.
Хората на Абигейл отпуснаха хватките. Мъжът със сатъра изглеждаше разочарован. Ножът, опрян в гърлото на Амбър, се махна и хората наоколо продължиха да си правят какво си правеха и преди това, сякаш случки като тази бяха ежедневие.
— Все още ли смяташ да отсечеш ръката ми? — попита кротко Глен.
Абигейл отново се разсмя.
— Не, глупчо! Всичко се промени! Това не е работа на враговете ми — оказа се Лаутаро, един от най-старите ми, най-скъпите ми, най-скоро отишлите си приятели.
— Значи… значи ще ме пуснеш?
— Абсолютно. Стига да предадеш Знака на смъртта на един друг човек.
Глен присви очи.
— Ама… ама аз мислех, че ще действа само на теб.
— Не, действа на всеки.
— Значи е можело да го предам сто пъти до сега? — попита Глен, повишавайки тона. — Ама защо никой не ми каза за това? Защо старецът си премълча?
— Лаутаро явно не е искал да го изхабиш върху някой случаен човек от улицата — обясни Абигейл. — Обаче този, на когото искам да предадеш Знака, наистина си го заслужава. Казва се Ралфи. Той е истински злодей, Глен, наистина. Той и брат му. Ралфи и Оси. Оле, какви гадняри са. И наркопласьори при това, и всички знаят, че са убивали хора заради пари. Те със сигурност са част от тази история — правеха всичко, което им нареждаше Лаутаро. Но гледай да убиеш Ралфи. Той е умният — тя замълча. — Да си призная, това не е кой знае какво.
— Те защо са искали да те убият? — попита Амбър.
Абигейл вдигна рамене.
— Защо някой иска да убие друг? Просто мисъл, която се появява изведнъж, нали? Нещата се случват, мислите ни спохождат. Те работеха за мен, преди хиляда години. После направиха една глупост, казаха неща, за които съжалиха после, но вече беше твърде късно. Отидоха и намериха Господ — сигурно е бил между възглавниците на дивана, аз вечно си губя там нещата, и се хванаха с Лаутаро. Той беше проповедник — преследваше ме години наред. Беше убеден, че съм пионка на Дявола, което е просто грубо. Лаутаро обаче беше от този тип, дето си обръщаше главата, щом станеше дума за Ралфи и Оси, които продават наркотици и убиват хора, обаче не спираше да вярва, че се бори в името на доброто, когато се отнасяше до мен. Явно заедно са стигнали до заключението, че би било добра идея да ме убият.