— А как тогава старецът се беше озовал в Ирландия? — попита Глен.
— Да дам ли разумно предположение? — каза Абигейл. — Сетили са се, че Знакът на смъртта е единственото нещо, което може да ме убие, но да изработиш такъв Знак не е като да бръкнеш в кутията със зърнена закуска и да извадиш пластмасова играчка, нали се сещаш? Нужна е истинска, реална работа. Лаутаро вероятно е познавал някого в Ирландия, който е имал умението да го изработи, така че е отишъл там, направили са Знака и Лаутаро е възнамерявал да го донесе в Америка. Само че е стар човек, а старите хора са крехки, а Знакът на смъртта те изтощава, може да те изхаби, ако си стар и уязвим — тя вдигна рамене. — Не са си направили добре сметките. Случва се. Тъй че, точно преди да умре, намира здрав, млад човек като теб, Глен, принуждава те да се съгласиш да го пренесеш през океана и да го използваш, за да ме убиеш. Да убиеш… мен.
Гласът на Абигейл стана студен и много тих.
После щастливата усмивка се върна на лицето ѝ.
— Но я̀ ни вижте сега! Хващаме им плана на тези гадняри и го обръщаме срещу тях! Колко ли ще се изненадат, когато се появиш на прага им, а, Глен? Представяш ли си израженията им?
— Аз… аз не знам дали мога да го направя — измънка Глен.
— Сам — не — намеси се Майло. — Но с наша помощ ще можеш. Ние ще се погрижим.
Глен примига.
— Наистина ли… бихте ли го направили за мен?
— Разбира се.
Глен се обърна към Абигейл с намръщена физиономия.
— Не мисля, че мога да се справя. Мислех, че ще мога, че ще го предам на теб, но… не мога. Преди няколко дни стрелях по един човек — един лош човек. За миг реших, че съм го убил. Беше кошмарно. Той беше сериен убиец, но пак се почувствах кошмарно. Съжалявам, просто не съм такъв. Но ти имаш много хора, които работят за теб, нали? Мога да предам Знака на някой от тях и той да убие приятеля ти вместо мен.
Абигейл поклати глава.
— Знакът може да се предаде само веднъж и толкова. Лаутаро Сото го е прехвърлил на теб. На когото го предадеш оттук насетне — умира. Никакви пропуски. Никакви изключения. И, както изглежда, Глен, не ти остава особено много време.
Глен погледна ръката си, към черната спирала, която се въртеше по-бързо.
— Знам.
— Но, за твой късмет, Ралфи и Оси не живеят много далече. Нали е голям късмет?
Глен се изправи, стиснал ръка.
— Трябва да тръгваме! Да тръгваме веднага!
— Седни, седни — каза Абигейл. — Не знам къде ще са толкова рано вечерта. Обаче знам къде ще бъдат по-късно.
— Не можем да чакаме толкова — възрази Глен.
— Разбира се, че можете. Ще останете тук, а аз ще се върна, когато узная нещо повече. Барът е пълен, а аз съм много заета дама. Наслаждавайте се на обстановката.
Тя им се усмихна още веднъж, залюля крачета от стола, скочи долу и се отдалечи.
Глен се поколеба, после седна отново на стола, а Майло се наведе към него.
— Приел си Знака на смъртта?
— Така ли? — отвърна Глен. — Аа, да, вярно. Да, старецът може и да е казал нещо за… ъ-ъ-ъ, какво беше? За да предадеш Знака на смъртта на друг човек, този човек трябва да пожелае да го приеме. Или нещо такова.
Амбър се вторачи в Глен.
— Ти каза, че са те нападнали.
Глен изглеждаше обиден.
— Така беше!
— Каза, че те е нападнало някакво същество.
Глен кимна.
— Или човек, подобен на същество, да.
— Моля? Какво? Какво е това човек, подобен на същество?
— Ами това е, така де, това е човек, който прилича на същество, не е ли очевидно? Като, сещаш се… като старец.
— Ти каза същество.
— Имах предвид старец.
— И ти прие Знака? — попита Майло.
— Аз не знаех какво е! — възрази Глен. — Излиза ми насреща от сенките някакъв старец и ме напада…
— Напада те?
— … или ми говори, или все тая, и казва, че ей сега ще умре, и дали ще занеса този Знак на смъртта до целта му — една ужасна личност на име Абигейл, която се крие в този бар в Америка… И аз какво трябваше да отговоря? Не?
— Да — каза Амбър. — Трябваше да отговориш „не“.
— Е, сега бих казал „не“ — отвърна Глен. — Очевидно, че бих отговорил „не“ сега. Сега вече съм наясно с фактите. Но тогава не бях. А той изглеждаше толкова невинен, че… напомняше ми малко за моя дядо.
— Ох, Боже мили.
— Какво? Дядо ми беше много важна фигура за израстването ми.
— И понеже ти е напомнял за ненавременно напусналия този свят твой дядо…
— О, не, дядо си е жив. Просто живее в Корк.
Амбър зяпна.
— Казал ти е да убиеш някого в Америка и ти си се съгласил.