— Слагайте коланите — тихо нареди Майло.
Амбър беше сигурна, че вече се е закопчала, но провери за всеки случай.
— Тук отзад няма колани — паникьосано се обади Глен. — Защо няма колани?
— Легни на пода — заповяда Майло.
Глен изплака и се спусна долу. Издърпа чантите върху себе си.
Пикапът се изстреля напред, а Майло подкара Чарджъра на задна скорост. Амбър се държеше здраво. Светлините от пикапа изпълваха предното стъкло. Майло караше с една ръка на волана, а с другата — върху седалката на Амбър, като гледаше през рамо.
Внезапно наби спирачки, дръпна рязко кормилото и Чарджърът отново се завъртя, Амбър се удари във вратата, но пикапът ги засече и цялата кола отскочи встрани. Ръката на Майло действаше върху скоростния лост, ботушът му натискаше газта, а Чарджърът плюеше кал и прахоляк, след което отново беше под контрол, отново на пътя, следван плътно от пикапа.
— Кой, по дяволите, е това? — изкряка Глен изпод багажа.
Амбър се хвана с една ръка за таблото и се избута назад към седалката си. Да погледне назад, означаваше да се заслепи, така че не откъсваше очи от пътя пред тях, чиято кална ивица беше почти неразличима от земята, през която бе направен, при тази скорост. Пикапът ги удари, Чарджърът подскочи, а Майло се бореше да не изгуби контрол. Отново ги удариха, Майло изсъска под мустак, а задната част на колата започна да се плъзга настрани. Пикапът се вряза от страната на Амбър. Тя изкрещя, но викът почти не се чуваше заради рева на двигателите и стърженето на смачкан метал.
Чарджърът спря внезапно. Двигателят замлъкна.
В последвалата тишина Амбър чуваше как Дейкър Шанкс им крещи нещо от багажника. Виковете му бавно заглъхнаха.
Пикапът направи кръгче около тях. Поради някаква причина изглеждаше толкова нормално, толкова игриво, че ядът направо се надигна в гърлото на Амбър.
Майло завъртя ключа. Чарджърът се задави.
— О, Боже — обади се Глен.
Пикапът отново тръгна към тях, набирайки скорост.
Чарджърът отново се задави.
Амбър взе да дърпа дръжката на вратата, но ключалката щракна, заключвайки нейната страна.
Тя обърна глава към Майло, докато той завърташе ключа за трети път. Чарджърът изрева, фаровете му загоряха в дяволско адово червено.
Изстреля се встрани от пътя на пикапа точно миг преди сблъсъка, обърна се, изстрелвайки струя камъчета и пясък и вече те караха с бясна скорост зад пикапа, готови за удар в стоповете му. Пикапът се раздруса, почти се заби в едно дърво, а Майло натисна с крак. Чарджърът се озова от дясната страна на камиончето. То направи рязък завой към него. Майло също не остана длъжен. Двете коли се блъскаха една в друга още около четиристотин метра или малко повече, а после пикапът дръпна напред, когато пътят се стесни между два хълма.
Майло управляваше Чарджъра сякаш бе част от него. Трудно се виждаше в тъмното и резките проблясъци на светлина, но се виждаше, че едва ли не се усмихва. Изглеждаше по-тъмен, като че цветът на кормилото се просмукваше през ръцете му и се разпространяваше по кожата му. Челюстта му изглеждаше по-четвъртита. Стоповете на пикапа се отразяваха в очите му по такъв начин, че сякаш светеха в червено. А дали това, което се показваше през косата му, не бяха рога?
Пикапът се опита да се измъкне, но Чарджърът отново се вряза в него. Усмивката на Майло се разшири, а когато отвори уста, иззад белите му зъби се разливаше червено сияние.
Нещо ярко направи обръч в небето. Амбър се опита да изкрещи, но беше твърде късно — ярката светлина избухна над капака и пламъци покриха предното стъкло.
Майло завъртя волана и се чу нов шум, скоростна поредица от пукане, като от фойерверки. Амбър имаше нужда от кратък миг, за да осъзнае, че стрелят по тях. Куршумите надупчиха колата отстрани и спукаха задното стъкло, Майло изръмжа и се загърчи на мястото си. Чарджърът се удари в нещо, отскочи и изведнъж звукът от пътя под тях изчезна, те започнаха да падат, Амбър закрещя, Глен закрещя и те бяха само една огнена топка, която пропадаше в мрака…
… после се стовариха върху склона на хълма, Майло изви волана, натисна спирачките и педала на газта, за да ги прекара като на слалом покрай дървета и скали, които се изпречваха на пътя им.
Склонът се изравни и Чарджърът се заби в един храсталак, после в земята, после спря на някакъв тесен, малък път. Последните пламъци върху капака угаснаха.