Дневната беше почти необитаема. На една щайга стоеше стар телевизор, а срещу него имаше изцапан диван и мръсен фотьойл. Те се насочиха право към кухнята, където на масата седяха двама мъже и ядяха зърнена закуска.
Вероятно Ралфи и Оси. Братята ги изгледаха намръщено, сякаш пристигането им не се връзваше. Лъжицата в ръката на големия застина на път към чакащата му уста. Беше висок, як човек с ниско подстригана къдрава коса, облечен с дънки и омазана с машинно масло тениска. По-дребният беше напъхал ръка в кутията със зърнената закуска. Имаше брада и идиотски пънкарски перчем и беше само по боксерки.
— Момчета — рече Майло като им кимваше.
По-дребният ги огледа всички — един по един. На махмурлийската му физиономия не се появи и намек за разбиране нито за миг през цялото време.
— Вие сте онези от снощи — каза по-едрият.
— Да, ние сме — отвърна Майло. — А ти си Ралфи, нали така? Казаха ни, че ти си умният. — Обърна се към по-дребния мъж, който все още ги гледаше с глуповато объркване. — Което значи, че ти трябва да си Оси. Е, кой от двама ви караше снощи пикапа и кой стреляше с картечницата?
— Не знам за какво говорите — отговори Ралфи и върна лъжицата си в купата.
— Пикапът отвън говори за друго.
— Тоз не е наш. Нищо не можете да докажете.
— Значи е добре, че не сме от полицията, нали така? Искаш ли да знаеш какво си мисля? Мисля, че ти си бил с картечницата и с коктейла Молотов. Също така мисля, че Оси е шофьорът в семейството. Прав ли съм, Оси?
Оси впери поглед в брат си.
— Казах ти, че трябва да ги довършим.
— Мислех, че са пукнали вече — отвърна Ралфи.
— Кой ви каза за нас? — попита Майло. — Не че има кой знае какво значение, но съм сигурен, че Абигейл ще иска да знае кой я е предал.
— Абигейл е Дяволът — каза Оси.
— Прилича на малко момиченце.
— Външността лъже! — отвърна Оси и се изправи.
Ръката на Майло се придвижи към дръжката на пистолета и остана там.
— Трябва да те помоля да седнеш отново, Оси.
— Тя изглежда като малко момиченце, но не е! — изграчи Оси. — Тя е Дяволът и само ние сме достатъчно смели, за да го кажем!
— Може ли да си смел, докато си седнал, какво ще кажеш?
— Не ме плашите. Виждал съм истинското лице на злото със собствените си очи и то е онова малко момиченце. „И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който… който…“ — Оси погледна към Ралфи за помощ.
— Ъъ — каза Ралфи, — „който… мами“.
— „който мами цялата вселена!“ — продължи Оси. — „свален на земята… свален…“
Пак погледна към Ралфи, който се намръщи и наведе глава в опит да си спомни.
Майло въздъхна.
— „… свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му.“ Момчета, трябва да си опресните знанията по вероучение. Освен това, вие сте работили редом до Абигейл, нали така?
Ралфи присви очи.
— Бяхме заблудени, така е. Но ни беше посочен правият път.
— От онзи старец, нали? Лаутаро Соло? Това ли е правият път, за който говорите? Този, който ви позволи да продължите търговийката с наркотици и с убийствата на хора срещу пари?
Ралфи нямаше какво да отговори на това, така че Оси го направи вместо него.
— Тя е Дяволът.
— Както ще да е, ние дойдохме, за да доставим нещо на Ралфи и като приключим с това, се качваме на колата и си отиваме с надеждата, че никога повече няма да ни се наложи да кръстосаме пътища с вас. Как ти звучи?
Братята се спогледаха с подозрение.
— Какво носите? — попита Ралфи.
Глен прочисти гърло и пристъпи напред.
— Аз съм този, който го носи, всъщност. Старецът го даде на мен и сега се оказа, че аз трябва да го върна на теб — той протегна ръка и те видяха Знака на смъртта.
Ралфи скочи.
— Никак не ми допада броят на хората, които са изправени в момента — каза Майло.
Ралфи посочи Глен с пръст.
— Това е за нея! Достави го на Абигейл! Как въобще си се сдобил с него? Лаутаро трябваше да…
— Лаутаро е мъртъв — намеси се Амбър. — Разбираме, че сте се опитали да убиете някого, за когото смятате, че е самото зло. Вярвам, като казвате, че е такава. Но вие двамата не сте по-добри от нея.
Оси поклати глава.
— Ние може и да би убием, но няма да прокълнем безсмъртната би душа.
— Мъртвият си е мъртъв — каза Майло. — Ралфи, хайде сега да се изправиш и да дадеш на Глен да сложи ръка върху теб.
— Няма да пипнете брат ми — изсъска Оси през стиснати зъби.
Глен се опита да се усмихне.